И Айфеловата кула ръждясва, но я поддържат. Това заяви Нешка Робева в студиото на „Тази сутрин” по bTV във връзка с окаяното положение на паметника „1300 години България”, който се намира пред Националния дворец на културата. По думите ѝ няма особена разлика между джихадистите от „Ислямска държава”, който разрушиха най-стария християнски манастир в Ирак в сряда и общинските съветници от Столична община, които взеха решението за пълното премахване на паметника пред НДК. Причината е, че по този начин и терористите, и общинските съветници, не дават възможност на идните поколения да видят и оценят за себе си творби с културно, историческо и обществено значение. По думите ѝ паметникът пред НДК е истински символ на България в 1300-годишната ѝ история.
Ще спрем ли кармата на българина разрушител, запита Нешка Робева. За мен е неприемливо да съберем всички творци от онази епоха в музей на социалистическото изкуство, каза тя. Според нея подобен акт би принизил стойността на творбите създадени през соца.
В контраст с мнението ѝ Роберт Янакиев изтъкна, че от създаването на „т.нар. паметник пред НДК, досега така и не успях да възприема конструкцията като монумент”. „Не мога да си позволя да коментирам работата на проф. Старчев, но тази композиция от плочи и метал, не мога да я приема”, поясни той.
Според Робева основният проблем със станалия скандален паметник на цар Самуил не е дали очите му светят, а защо е поставен точно на това място. По думите ѝ отворената композиция на Любомир Далчев, която се намира срещу Самуиловия паметник е много по-силна от паметника със светещите очи.
„Не мога да го коментирам - не съм културолог. Но обичам и гледам изкуство и знам кога дадено произведение ме вълнува и кога не. Когато нещо ме разсмива и когато това е Самуил...не ми се струва редно да е така", коментира Нешка Робева.
Роберт Янакиев също не си позволи да коментира паметника на Самуил като част от съвременното изкуство. По думите му някои творби винаги предизвикват множество коментари – или ги харесват, или ги мразят. Той изрази радост, че най-накрая в София има монумент, посветен на цар Самуил.
