За навлизане на радикалния ислям в ромските махали у нас предупреди председателят на Националния център за развитие на ромите у нас Петко Асенов. Докато той призовава институциите за бързи мерки на национално равнище, активистът за правата на малцинствата Огнян Исаев е на мнение, че проблемите са другаде и това е пореден опит за създаване на етническо напрежение с цел политически дивиденти.
На пресконференция в БТА Асенов призова правителството да създаде комитети по сигурността в ромските махали, защото „службите трябва да знаят какво се случва в държавата и да вземат мерки”. По думите му ДАНС и ГДБОП са се допитвали до него именно за процесите на радикализация в махалите.
Петко Асенов сигнализира още, че забраната за бурки не се спазва в Пазарджик, където той е бил на посещение преди месец и половина.
В началото на месеца във в.”24 часа” излезе публикация, според която Държавна агенция „Разузнаване” смята ислямизацията на ромите за най-голямата опасност за териториалната цялост на страната. Няколко дни по-късно шефът на ДАР официално заяви пред сайта „Маргиналия”, че в отчета на структурата няма подобно твърдение, а на всекидневника не е предоставяна допълнителна информация, която би могла да е в тази посока.
Колко истина има в тези думи?
Активистът, психолог и публицист Огнян Исаев смята, че изказвания като това на Петко Асенов са част от мащабен опит да се отклони вниманието на обществото.
„Това си беше димка (…) Идеята е да се вкара в дневния ред, но определено претърпяха неуспех и сега мобилизират хора да налагат тази теза”, посочи пред bTV Исаев, според когото Асенов „не е лидер на мнение сред ромската общност, това е човек, който сам се е провъзгласил за директор на своя център”.
Той отбеляза, че в момента в махалите тече процес, обратен на ислямизацията – все повече мюсюлмани стават евангелисти. Конкретно в Пазарджик, по думите му, единствените жени с бурки са спрели да излизат от домовете си след въвеждането на забраната.
Според него липсата на регулация в сферата на вероизповеданията е по-опасна от евентуални външни влияния: „Едно е грамотен човек да ти тълкува Библията и Корана, съвсем друго е неграмотен”.
Какво обаче цели говоренето за ислямска заплаха в ромските махали? „Опитват се да налагат някакво изкуствено разделение и защо не – в един момент да се вкарат някакви граждански патрули, които да патрулират из ромските квартали или да се ограничи свободата на вероизповеданието”, отговаря Исаев.
Според него обикновените роми се чувстват обидени от подобно отношение, а може да има и по-тежки последствия: „Когато някой ти казва, че си заплаха, един вид чужденец за тази страна, ти започваш да изграждаш една друга алтернативна идентичност”.
Кой има полза?
Огнян Исаев е на мнение, че от напрежението между роми и българи се опитват да печелят дивиденти представители и на двата етноса.
От едната страна във властта участват хора, „които все още поддържат тезата, че трябва да има гражданска война между българи и роми. Това са хора, които са членове на Европейския парламент, които са вицепремиери – хора, които имат откровено неонацистки идеи, свързани с ромите”.
Това е само едната страна на монетата: „Има и ромски лидери на мнение, които правят опити да насъскват и от това нещо да се печели. (…) В това отношение, по време на избори, особено, една политическа партия обира всички политически дивиденти от тези сблъсъци. Тя участва на изборите като монополист на ромските гласове. Много добре знаем какъв е техният публичен имидж – това са хора, които защитават малцинствата… но досега не съм чувал ДПС да се ангажират с евикцията на ромските семейства, когато се бутат единствените жилища на ромите”.
Каква е рецептата, за да не се страхуваме от огнища на радикален ислям, а и на всякакъв друг екстремизъм? „Към момента в България има няколко подкатегории граждани: граждани, на които държавата отделя страхотно внимание; граждани, които са между държавата и това да бъдат извън нейния интерес и граждани, които са изцяло изоставени от държавата. Тя трябва да има политики за всеки – за бедни, за богати, за образовани и за необразовани”.
