Национална стратегия за превенция и профилактика на самоубийствата цели да намали честотата на опитите и смъртността от самоубийство с 10%, съобщават от здравното министерство, на чиито сайт е публикуван проекта.

Други резултати, които програмата очаква, са да се повиши информираността на населението за значимостта и пътищата за укрепване на психичното здраве както и придобиване на социални умения за превенция на преумора, пренапрежение и житейски кризи.

Документът е разработен от Министерството на здравеопазването и Националния център по обществено здраве и анализи, а мотив за изготвянето е фактът, че България не е изолирана от световните тенденции и самоубийствата представляват един от проблемите с нарастваща значимост.

Проектът ще обучава професионалисти по проблемите на самоубийствата и ще опита да повиши обществените възприятия за преодоляване на стигмата към акта на себеувреда и в частност на психичните разстройства.
Програмата се насочва и към българите, за които има риск от самоубийство. Това са хората с психични и тежки соматични заболявания, както и тези със зависимости; ученици на възраст между 10 и 18 год.; военнослужещи; служители на МВР; медицински професионалисти; членове на “близкото обкръжение” на лица, извършили опит за самоубийство или самоубийство; жени във фертилна възраст; безработни мъже на възраст 25 - 50 год.; възрастни и самотни хора и затворници.

Според статистиката, цитирана в съобщението на МЗ ежегодно около 1 милион души в цял свят посягат на живота си, а за последните десетилетия има ръст на самоубийствата и опитите за самоубийства. Наблюдава се и понижаване на възрастовата граница. По тази причина суицидопревенцията и депресиите са един от 5-те приоритети на Европейския пакт по психично здраве, приет от ЕК през 2008г.

Като подцели на програмата са заложени събиране на достоверна статистическа информация за опитите за самоубийства, междусекторно сътрудничество, обучение на персонал за работа с хора с автодеструктивно поведение. В хода на проекта опитите за самоубийства ще бъдат събирани в бази данни на национално и регионално ниво.

Финансирането на дейностите по програмата се предвижда да се осъществява от Републиканския бюджет и Норвежкия финансов механизъм.