Много хора са снимали и писали за рибари, което лесно може да разколебае почти всеки да се захваща с тази тема. И все пак усилието си заслужава.

Някога замисляли ли сте се на коя дума ви приличат крясъците на гларусите. Заслушайте се. На мен винаги са ми звучали като глад, глад… Крясък, който пронизва развиделяващото се утро на пристанището в Созопол. В този ранен час се появяват и първите хора. Това са рибарите от наредените около кея рибарски кораби.

Човешките разговори започват да се смесват с крясъците на гларусите, които се въртят около корабите. Това, което те са научили, е, че около тях винаги се намира по нещо за ядене. Така е, но това ще се случи след няколко часа. На палубите на корабите тече приготовление. Подреждат се каси за риба, подготвят се мрежи, а разговорите са предимно под формата на подхвърляне на шеги. “Този е нашият ПР, той ще дава интервюта”. Следва смях, а човекът, обявен за говорител, се смее и казва, че тази няма да стане. Не защото не иска, а защото не е за показване с уста без всички зъби. Следва смях.

Всъщност Стефан Стамов е абсолютен зевзек и много съжалявам, че отказва да бъде записан. Той дълги години е работил в “Океански риболов”, предприятие, което по времето на социализма беше важен източник на приходи за държавата и стотици наши моряци са пропътували по цял свят. Думите, с които описват случилото се рибарите, не бих могъл да напиша по разбираеми причини. Сигурно се досещате какви са?

По думите на още един Стефан на борда той е престоял за последно 4 месеца на котва на пристанището в Амстердам, след което е пристигнал китайски екипаж и е заминал с техния кораб нанякъде. Така е приключила международната му кариера. Сега е механик на рибарския кораб.

Ние се носим по гладката морска повърхност. Двигателят боботи равномерно. Познатите ви рибарски кораби от този тип са произведени в СССР и са с немски двигатели. Носим се бавно към хоризонта, на който изгрява слънцето. Капитанът Илия Георгиев е поседнал на дървен стол и периодично хвърля поглед към монитор, разположен близко до него. Това е скенер, който трябва да показва появата на пасажи с риба.

Плаваме вече повече от час, но на скенера така и не се появява нищо. В този сезон на годината се лови цаца. Противно на твърденията, че в Черно море рибата е все по-малко, той твърди, че риба има. Въпросът винаги е къде и как да попаднеш на рибен пасаж. Междувременно вече зад нас е пусната мрежата, която корабът тегли. Георги е капитан вече 15 години и казва, че тази работа му харесва. Не е много приказлив, особено пред камера. В такъв случай разказът остава за мен.

На мостика се долавя миризма на принцеси с кайма. Долу на палубата на скара се правят, както им казват те “странджанки”. Това е закуската. На тази скара със сигурност попадат и далеч по-вкусни неща, но днес е това. Плаването продължава вече над два час и вече започвам да си мисля, че не сме на риболов, а на екскурзия. Мониторът продължава да бъде все така черен. В този момент по станцията се получава информация, че друг кораб се е натъкнал на пазаж и уловът им е добър.

Мрежата, която теглим, може да събере около 15 тона риба, но това не се практикува. Причината е, че това би било сериозно натоварване за механичната система за изтегляне. Тези кораби са на възраст и затова екипажът не би рискувал. Три тона улов за тях е напълно достатъчен.

Отправяме се към мястото, където другите са имали късмет. С наближаването и мониторът показва признаци на живот. Малки зелени петънца се появяват на черния фон, което дава надежда за улов. Очите на капитана почти не изпускат монитора. Дълбочината под нас е около 25 метра. Правим обиколка на мястото и мрежата започва да се придърпва към кораба. Това, че в нея има риба, го показват събралите се гларуси и чайки.

Появяват се и други готованци и това са делфините. Те плътно следват мрежата с улова, която вече плува на повърхността. Гледката е интересна, но рибарите не са щастливи. По техни думи делфините дори успяват да им скъсат мрежите в опитите си да си извадят риба, но нищо не може да се направи. Така всичко прилича на някаква надпревара.

На палубата се въртят големи железни макари, теглещи стоманени въжета, с които е хваната мрежата и колкото и да приближава корабът, делфините продължават опитите си да вземат това, което според тях им се полага. В крайна сметка мрежата е изтеглена на палубата, делфините се оттеглят нанякъде.

Реакцията на екипажа не е радостна. Уловът е малко над един тон. Това означава, че ще трябва отново да влизат в морето за втори курс. Уловът се разпределя в пластмасови каси, за да бъде разтоварен и да поеме за преработка, а оттам да попадне в чинията на някой любител на цаца. Нелошо мезе към чаша студена бира. Евтина храна, която спасява и закъсалите с парите летовници.

Корабът е бързо разтоварен и поема обратно към морето, следван от крясъците глад, глад, глад…