Дванадесет човешки живота бяха спасени за 72 часа. Според европейските изисквания обаче България все още е в дъното на класациите, защото трябва да има поне 70 донора годишно. Недостатъчната информираност и липсата на доверие, са основните причини за малкото трансплантации, споделят лекарите.
Боряна е на 26 г, но живее спокойно от Великден, 2002 г. Тогава нейни приятели и много хора, които не остават безразлични към болката на другите, събраха голяма сума пари за трансплантация на бъбрек. У нас няма донор и момичето от Своге заминава за Испания.
„То само като се събудиш е съвсем различно. Защото вече може да си ядеш всичко, можеш да си пиеш всичко, даже не можеш да свикнеш в началото. Странно е! Даже ме питаха "Не ти ли е странно, че можеш да ядеш всичко, да пиеш? " Да, в началото е много странно, защото не можеш да ядеш шоколади, банани. А сега всичко можеш. Но, в началото не можеш да свикнеш да си нормална”, разказва премеждията си Боряна Кънчева.
Сега Боряна се подготвя за поредната операция - на краката. Те са засегнати от непрекъснатата диализа през дългите години чакане. Въпреки промените в законодателството, у нас чакащите за трансплантация се увеличават. От началото на годината в листата са прибавени още хиляда пациенти. 20 от тях са деца. Четири години Елена Димитрова е първа в списъка за присаждане на черво. „Какво се случва с тези, които са на 567 място, да речем?”, чуди се Елена.
Хората трябва да разберат, че органите не трябва да се хвърлят в земята, категорична е Боряна. По думите й е по-добре да се спасят и така от един човешки живот да се спасят четирима. „Да знаеш, че твоето дете или съпруг живее, живее в четири различни човека”, коментира пациентката.
Когато смъртта дава живот - гледайте филма на Канна Рачева "За човеците и даровете". Неделя вечер в bTV Репортерите.
