Днес се навършва една година от опустошителното наводнение в Мизия и преливането на река Скът. Черната годишнина се отбелязва с молебен.
Тягостна е атмосферата в Мизия, въпреки че датата съвпада с панаирните дни, които хората тук сами избраха да не бъдат отменени заради черната годишнина.
Десетки къщи рухнаха под напора на придошлите води. Потопът отне два човешки живота. За една година обаче нито споменът за водния ад, нито последиците от него са заличени.
От одобрената от Еврокомисията помощ от почти два милиона евро за региона, Областната администрация е одобрила за Мизия стотици хиляди.
Но парите са само за почистване и продълбочаване коритото на реката. Финансова помощ за хората няма.
Без дом и без надежда
Мизия още „съхне" от потопа. Рухналите къщи, белязаните от приливната вълна фасади и празните домове са парещ спомен от водния ад
Всяко второ домакинство в Мизия е понесло щети за десетки хиляди левове. Помощта, която са получили обаче рядко е четирицифрена сума.
Водата завинаги прокужда Петър от бащината му къща, която като по чудо още се крепи: „Какво може да направиш с 5 торби цимент?! Нищо!"
83-годишният мъж е похарчил 4000 лева за да стегне стая - пристройка, в която да изживее дните си.
Хората без никакви възможности откриваме на фургони. От поставените двайсет временни конструкции в момента се обитават 10. За изграждането им са похарчени близо милион лева.
„Един не е дошъл да види как се живее при 40 градуса температура вътре във фургона. Влизаш и падаш! Загиваме, загиваме и никой не обръща внимание.", гневи се през сълзи възрастен мъж.
„Виновни няма. А ако сме ние, сиромасите- нас веднага ще ни осъдят и ще идем да лежим в затвора, ще платим щетите на хората.", отбелязва Маргарита Цачева.
Други не успяват да преболедуват бедата. И отнасят болката и гнева със себе си.
