Мехди е в България от близо три години, вече знае български и е приел християнството. И макар да има вече два отказа за оставане в страната, настоява за убежище.
В нашата страна няма свобода. Хората даже не могат да избират дрехите си. Аз веднъж носех дреха със снимка на Майкъл Джаксън, полицията ме хвана, изрязаха снимката, а мен ме водиха гол по улицата, разказва Мехди.
Той и негови състуденти много пъти се опитвали да се опълчат на властта, затова и попаднал в затвора.
„В затвора ме биха. Нямам един бъбрек, извадиха ми го“, споделя той.
Последния път, когато попаднал в затвора, висял три дни с ръце, вързани за тавана. Веднага щом излязъл на свобода, решил да избяга.
„Знам, че ако се върна там, ще ми отрежат главата“, казва Мехди през сълзи.
В родината си той оставя семейството си, както и шивашкото ателие, от което се изхранват.
В България се записва се на курс по шивачество и там съдбата го среща с Цвети – неговата годеница.
Мехди определя страната ни като сбъдната мечта – тук е открил всичко, което е искал. Останала му само една мечта – да получи документи, за да може да създаде свое семейство.
„Искаме да се оженим и някой ден може да имаме и наше ателие и деца и животът ни да е заедно до край“, казва годеницата му Цвети.
