Рядко се сещаме или все отлагаме да им кажем "обичам те" и дори просто да попитаме "как си". А те - родителите, бабите и дядовците ни, живеят за нас - децата и внуците им. Посвещаваме следващия репортаж на любовта на една внучка към дядо й. Любов, описана в писмо, което 20-годишното момиче написа до „Тази събота”.
„Дори на пръв поглед той не изглежда обикновен. Моят дядо се казва Иван и през целия си 81-годишен живот е живял в малкото градче Луковит. Отраснах при него. Почти цялото ми детство премина в дядовата къща, тъй като родителите ми заминаха в чужбина. През всички тези години той беше и продължава да бъде образът, който винаги давам за пример”.
„Прави всичко, обаче гледай да не пречиш на хората. Обичам поздрава. Да поздравя човек. Обичам и мен да ме поздравят. Това е един начин най-елементарен за контакт с теб”, казва Иван Даскалов.
Най-важният урок за него в живота е трудът: „Аз го ценя много труда, той е нещо, което възпитава. Трудолюбието - това е мярката за това как си със здравето”.
„Моят дядо е необикновен. Един живот не стига, за да изговориш с него всички истории, които е лично преживял или прочел”.
„В Полша бях един месец като треньор... Там видях лагера, ужаса, газовите камери, костите на деца, вагонетките, с които са ги вкарвали в пещите. Това се е запечатало дълбоко в съзнанието ми. А още повече, че тук е адът, а оттатък са правили разкошни вечери и разпивки”, спомня си Иван Даскалов.
„Градината ще ми липсва, докато за мен свят светува. Даже искам и други неща да направя и ще ги направя, само да имам хъс, както сега. И се почерпвам! Да не пропусна да го кажа това. Имам си казанче, имам си плодове, правя си от двора салатки хубави, сядам си, като съм се уморил, защото ракията, като не си уморен, не е много сладка”, признава дядото.
„В града всички познават Иван Даскалов и всички говорят с уважение и възхищение за него. Завидно величие има в моя дядо! Когато може да направи добро, винаги го прави и без да бъде помолен за това, много сърдечен и грижовен”.
Най-голямата радост за Иван Даскалов е „да сляза сутринта. Да стана, да закуся, да си изпия кафето и след това да закуся задължително. И в кафенето -там с войводите, кой какво чул, какво видял”.
„Ако има начин да се върна преди 61-ва година - разбира се, че да. Но не мога да се оплаквам от годините сега, както ги преживявам, защото знам, че това не може да се върне”, казва още той.
„Гордея се с моя дядо и искам хората да видят как на 81 години сам самичък той успява да превърне една обикновена къща в приказен дом. Истинско щастие е да прекараш дори и един ден с него”.
