Софийският университет отново е лидер в най-много професионални направления сред висшите училища у нас. Това показва анализът на просветното министерство на поредното издание на Рейтинговата система на университетите.
Вижте рейтинговата система ТУК
В същото време обаче най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитите познания (над 90%) има в професионални направления, в които Алма матер не държи първото място или въобще не предлага: „Медицина“, „Фармация“, „Дентална медицина“ и „Военно дело“.
Класацията
Според данните на МОН за 2016 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е с лидерски позиции в 21 от 25 професионални направления, с които участва в класациите. Техническият университет – София, има водещи позиции в 6 от общо 9 професионални направления, застъпени в него. Медицинският университет – София, е първи в 5 от 5 професионални направления, в които обучава студенти.
С по три първи места са Аграрният университет в Пловдив, Химикотехнологичният и металургичен университет в София, а две класации се оглавяват от Лесотехническия университет в София. Други 14 висши училища имат водещи позиции в по едно професионално направление.
В 8 класации на водещи места са висши училища извън столицата.
Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Медицинският университет – София, и Химикотехнологичният и металургичен университет са трите висши училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации.
Какво значи това за студентите
Наблюдават се положителни тенденции във висшите училища в България, макар и все още крехки. Анализ на ведомството през последните 5 години показва, че осигурителният доход на висшистите се е увеличил - от 925 на 1020 лева.
Безработните висшисти също намаляват.
Най-много са те сред завършилите професионалното направление „Социални дейности“ (5,46%). През 2016 г. това е единственото професионално направление, в което се наблюдава безработица над 5%, докато през миналата година с подобна висока безработица се отличаваха 6 професионални направления.
Най-ниско е приложението на придобитото висше образование сред завършилите „Туризъм” (19,29%).
Най-ниска е безработицата сред завършилите военно дело, медицина и фармация.
За втора поредна година педагогиката измести правото от топ 3 на специалностите с най-много студенти. Все пак най-многобройни са бъдещите висшисти в направление "Икономика".
Средната заплата на компютърните специалисти е над 2 хиляди лева, следвани от математиците и специалистите по полезни изкопаеми.
Завършилите „Информатика и компютърни науки“ в СУ и „Администрация и управление“ в Американския университет – Благоевград се отличават със среден месечен облагаем доход от над 3000 лева.
Бакалавърът по мрежи в Техническия университет - София Иван Иванов е на финалната права от защита на магистърска степен по радиокомуникация. Започнал работа по специалността си още във втори курс.„Възнаграждението е един от големите плюсове в тази специалност. И друга причина да се ориентирам към тази специалност е, че безработицата в тази сфера клони към нулата”, обясни той.
Потвърждава го и преподавателката му доц. Агата Манолова.
„Доста от тях работят в мултинационални компании, чиито заплати са почти еквивалентни за България и Европа. Редовно се срещаме по летищата. Те всеки ден пътуват за европейски град, където работят през деня, а вечер се връщат”, казва тя.
Всъщност средният облагаем доход на завършилите Комуникационна и компютърна техника в Техническия университет - София, дори е по-висок от средния за страната. От 2068 лева през миналата година, през 2016-а вече е 2307.
В другия край на класацията са учителите. Според рейтинговата система облагаемият доход на завършилите "Педагогика на обучението по..." е 657 лева.
