През последните 10 години той мълчаливо е изслушвал хронологията на жестоки престъпления, самопризнанията на авторите им, обърканите разкази на свидетелите, видял е болката на жертвите. Той е най-близо до подсъдимия, защото е негова работа в залата да има ред.
„Ние конвоираме лица, които са за убийства, блудства, изнасилвания, за които един човешки живот, повече или по-малко, не е от значение”, споделя служителят на Главна дирекция „Охрана” Николай Николов.
Годишно между 30 и 40 хиляди конвоя се извършват в страната, пресмята той. Опитите за бягство са 1 или 2. Затова казва, че с колегите му си вършат работата добре. Затова е и обиден.
Имали сме случаи, когато сме конвоирали извън населените места, в които лице губи съзнание, трябва да влезем вътре в специализирания автомобил, да му окажем помощ. Той е с опасност за живота, гълта си езика и така… Ние не искаме да ставаме богаташи, ние искаме това, което ни се полага по закон. Както се полага на служителите в МВР”, обяснява той.
Николай ще остане на работа, дори и поредният протест да не даде резултат. Защото за него е въпрос на чест, не на пари: „Честта не храни, но се надяваме, дано един ден някой се сети за нас”.
