Какво се случва, когато мечтите са толкова големи, че пред тях трудностите и предрасъдъците изглеждат незначителни? Доказателството за това, че мечтите се сбъдват, е едно 18-годишно момче от дом за деца, което вече прави втора изложба със свои картини.

Когато растеш в дом за деца, стойността на мечтите сякаш е различна. Мечтаеш за простички неща - топла храна, лично пространство и най-вече - да имаш майка. Васил Бенчев бил твърде малък, когато попаднал там - майка му просто го докарала и оставила. В началото бил гневен, но само в началото. „Докато бях малък, по-честно. Но сега даже се радвам, че бях тук, защото е по-добър старт. Защото може би нямаше да съм това, което съм сега”, казва младежът.

В дома Васил разбира, че има няколко братя и се запознава с тях. Намира и много приятели. Разбира още, че е различен, но само в очите на другите. „Това, че си от дом, значи си втора класа и това понякога много ме е натъжавало. Казвам си, че тези хора не са били в дом и не знаят какво е, защото е доста забавно и интересно”, смята Васил.

Независимо какъв спомен разказва, Васил не спира да се усмихва. Защото повечето спомени са хубави. И защото срещнал приятели и учители, които го подкрепяли безрезервно. Например когато започнал да рисува, всички повярвали в таланта му. „Смятам именно, че това може да му е бъдещето и го подкрепям и ще го подкрепям занапред”, обясни приятелят му Емил Борисов.

„Като ценни качества в него видях, че е едно будно дете, което има желание да се развива, въпреки че е в институция. Никога не му е пречило, че е настанен в институция и че няма подкрепата на семейството”, разказа социалният работник Ирина Парашкевова.

„Сякаш хората ме дискриминират и понякога даже ме е срам да кажа, че съм от дом, защото някой може да си каже, че се възползвам от това и хората ме съжаляват. Напротив, аз точно това не харесвам”, сподели Васил Бенчев.

На 18 години Васил вече има две самостоятелни изожби зад гърба си. Първата била подарък от приятелка за 17-я му рожден ден. Картините от втората почти са разпродадени, а парите ще използва за обучението си - предучулищна педагогика с изобразително изкуство в Софийския университет. Вдъхновява се от реалния живот, защото така започнал да рисува.

„Една учителка в дома, в който бях, хвана брат ми да рисува църквата в дома. Обаче той не се справяше много добре и аз се опитах да му помогна и взех, че я нарисувах”, спомня си младият художник.

Когато растеш в дом за деца, стойността на мечтите сякаш е различна. Но не и ако срещнеш приятели, които да повярват в мечтите ти. Затова Васил Бенчев не спира да мечтае и да рисува.