В последните часове преди Коледа, Нина Жишева тръгва на коледен пазар. С инвалидната количка, в която е прикована от години. Подаръците обаче остават далеч от нея.
„Не, тук не мога да вляза... Даже на мъжа ми ще е трудно на това стъпало да ме качи. (...) Тук се возя с една ръка, а наклонът на тротоара е натам и ме тегли непрекъснато натам. Чувствам се зле, защото дори едно кафе не мога да изпия с приятели... Коледа за мен още от дете е усещането за чудо. Затова, че нещо добро ми предстои”, разказва жената..
След разходката край магазините, отиваме заедно с Нина в църквата "Света София", за да запали свещ - в навечерието на Коледа.
Рампата, с която трябва да преодолее стъпалата, вместо улеснение, се оказва нова преграда: „Моите колела остават между тях, ето ги. До тук съм, не може повече. Нестабилни са. Няма да се кача никога на него. И това го водят достъп”.
Жената е убедена: „Те ме мамят. И не само мен. Лъжат хората, които, като видят, релсите, ще кажат - какво ще искат повече тия хора с увреждания. Да се качват”.
След поредната празнична бариера Нина реши да запали свещ. Вкъщи: „И ще ми остане само да си мисля, че ако пред църквата не сме равни, пред Бога сме равни. Ако в църквата не могат да влязат всички, пред Бог сме на едно ниво”.
