Гергана Брънзова е една от най-успешните ни баскетболисти, била е капитан на националния отбор и е една от малкото българи стигнали до американската лига. Дъщеря е на един от легендарните баскетболисти у нас - Бойчо Брънзов.

След САЩ се мести в Истанбул, където се състезава за турски отбор. Там среща и мъжа на живота си - един от най-известните туски баскетболисти- Харунер Денай, с който имат 3 деца.

Разказът за успехите и радостите в живота на Гергана свършва тук. Преди две години, чува две букви, които буквално преобръщат живота й. И започва да води най-голямата битка.

„2013 г. на 1 януари за новогодишен подарък аз получих първия си симптом, който можах да разчета, може би съм получавала и преди това някакви сигнали, но не съм ги разчела. Аз усетих, че не виждам добре с едното око и от там вече тръгна веригата от симптоми от изтръпване на краката, до загуба на координация, въобще не можех да координирам ляво-дясно”, разказва тя.

Гергана чува една много страшна, но позната за нея диагноза - множествена склероза: „МС, зависи как го приемеш, зависи аз бях подготвена, подготвена от тази гледна точка, че майка ми беше с тази диагноза официално от 2001 година, така че много бях изчела, много знаех. Имах намерение да я излекувам аз самата нея и накрая какво се получи, получих аз тази диагноза”.

Изправена е и пред още една голяма трудност, решава да скрие заболяването си от цялото семейство, за да не ги притеснява: „Аз не съм ги крила до такава степен, просто не съм ги споделяла и до такава степен беше интересно, че, въпреки че не ги криех, аз казвах, краката са ми схванати или нещо такова, но хората не ги приемаха като някакъв симптом”.

Гергана взема едно от най-трудните и рисковани решения в живота си, като се отказва от традиционната медицина.

И започва свое лечение, което се основава предимно на различно от досегашното и хранене: „Конкретно, аз храня се без глутен, без зърнени храни, без млечни, без захар, рафинирана захар и това е. (...) Храня се със зеленчуци , плодове, белтъчини, плодове и сурови ядки и си позволявам черен шоколад, мед и петмез”.

Въпреки че не убедена, че медът, който използва, й помага, така и не се обръща към традиционната медицина.

Две години по-късно Гергана отново е на лекар, за да види до къде е стигнало нейното заболяване. И там в болницата се случва чудото - резултатите от скенера показват, че тя вече не страда от МС.

„Никой не ми каза „Ти нямаш МС” същност, просто казаха: „ А, това твоят магнитен резонанс ли е или не”, обаче всичко е записано в болницата, всичко се вижда. (...) Не ставаше въпрос за повярване или вяра в нещо, а просто някаква върховна емоция, която беше прикрита преди това, аз никога не бях я изразявала, ето виж и сега”, казва Гергана през сълзи.

Не знае дали е първият подобен случай.

За заболяването и трудностите, през които е минала, семейството й научава от репортаж направен за нея.

Какво би искала да каже на всички хора, които са чули диагнозата, която е чула? „Да дишат, да запазят самообладание, да знаят, че това не краят на света”. От цялото преживяване е научила едно – да живее за момента.