За две български семейства кадрите от екзекуциите на екстремистите връщат ужаса от най-тежките им мигове.
Преди 10 години "Ал Кайда" уби в Ирак българските шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов.
Десетилетие кошмар
Десет години тя живее в съня си. Десет години с отварянето на очите започва кошмарът. За Мария Лазова, майката на обезглавения в Ирак български шофьор Георги Лазов, часовникът спира през 2004 г., когато детето й е обезглавено от терористи.
„Жал, скръб. Мисля си същите неща и на това момче му минават през главата. Да знаеш, че ще те колят. Думи нямам, нямам”, споделя жената.
Молих се и на Аллах, и на Господ
Днес Мария казва, че времето не я е излекувало, но болката я е направила по-милостива.
„Мили момчета. Ами викам и тях майки да ги раждали. Нека не ги убиват. Обаче нищо не стана, ни на молби. И на Аллах се молих, и на Господ се молих да ги запази. Нищо не стана” – така тя коментира екзекуциите на двамата американски журналисти.
Години след смъртта на сина си Мария живее съвсем сама със 160 лева пенсия и под наем. Единственото постоянно нещо в живота й е мъката, за която дори я е страх да говори.
Казва и че нищо не е в състояние да помогне на хората с такава съдба: „Няма да мога да говоря нищо, ще онемея. Какво да им кажа - че ще им мине? Да, ама не.Тъгата ще си я носят докато са живи. Язък за детето”.
Остават само снимките
А самотата я е научила да говори със снимките: „Ами аз си го гледам, там си говоря с него в кухнята. Излизам от кухнята и ме лъха нещо - и се обърна - що бе Гошко, що бе мамо”.
За последен път Мария вижда внучката си преди повече от 5 години. Оттогава единствен другар са и снимките.
