По отношение на антракса, България е една от най-заразените точки в света – такива са ни полетата, това е биологична даденост. Така началникът на инфекциозното отделение във ВМА проф.д-р Камен Плочев коментира в студиото на „Лице в лице” появата на ново огнище на заболяването във Варненско, където почина човек.
В същото време, той успокои, че опасност за населението няма – контролът е много строг, а Агенцията по храните си върши работата. „Случаят е дотук, забравете за него”, подчерта проф. Плочев, като припомни, че пробите на всички, имали досег със заразеното месо, са с отрицателни проби.
Според него, до инфекцията се е стигнало заради „типичен български тарикатлък”.
Професорът обясни, че антраксът е уникален с това, че може да живее над 10-15 години в природата. По думите му има три основни механизма на предаване на хора – покривен (при травма по време на работа с животни), хранителен (от заразени месо или мляко) и инхалаторен.
Последният е най-рядък, но е най-опасен и се използва за биологически оръжия – смъртността надминава 50 процента.
Проф. Плочев посочи, че кожната форма е по-лека, като всяка година с нея в болница влизат 4-5 българи, предимно ветеринари. Той посочи, че първите симптоми са гадене, повръщане и кръвоизливи, а мястото, откъдето заразата е проникнала, става нечувствително на болка.
Според него ваксините за животни имат много висока ефективност. За хора има една слабо използвана ваксина, която трябва да се бие цели 6 пъти в рамките на месеци. Освен нея има и руски медикамент, който обаче Москва не изнася, посочи инфекционистът.
„Ние дължим на антракса шампанското”, разказа проф. Плочев. По думите му областта Шампан във Франция била с „черни полета, пълни с антракс”. Това накарало местните хора да изоставят животновъдството и да засадят лозя.
