„Почти утвърдена демокрация” – такава оценка дава на България международната правозащитна организация Freedom House в своя доклад за 2014 г. Авторите му отчитат влошаване на ситуацията в държавното управление, изборните процеси и борбата с корупцията.

Единствен „светъл лъч” е гражданското общество, което се е активизирало през последната година.

Така оценката за страната ни е 3.25 при максимална 1 и минимална 7.

Според доклада, политическата система има сериозни проблеми с неефективността и корупцията, доверието в държавните институции е ниско, а малцинствата са обект на дискриминация.

Сериозно внимание в документа е отделено на назначението на „богатия медиен магнат”, назначен за шеф на ДАНС, очернящите кампании на свързвани с него медии, скандалът с бюлетините в Костинброд и ред други скандали, белязали последните 18 месеца.

Freedom House посочват, че масовите граждански протести са насочили вниманието към тези проблеми и освен това „са осветили връзките между политическата власт и различни икономически интереси”.

Политиците живеят в свой собствен свят

Freedom House обръщат внимание и на двете вълни антиправителствени протести през 2013 г. – зимната, свалила Бойко Борисов, и лятната, след която Пламен Орешарски продължи да е премиер.

Анализирано е и подкрепящото го мнозинство, което „разчита силно на 23 депутати от националистическата екстремистка „Атака”, за да прокарва закони”. Тази зависимост е изострена още по-силно от решението на ГЕРБ да бойкотира пленарните заседания.

„Въпреки протестите, призивите за реформи от неправителствения сектор и безизходицата в парламента, кабинетът остана на власт”, коментират от организацията. Заради нестабилността и блокираната законодателна власт, рейтингът на България в областта на националното демократично управление е намален от 3.50 на 3.75

Избори по български

Предсрочните парламентарни избори от май 2013 г. бележат отрицателен рекорд по избирателна активност – едва 51% от гражданите упражниха правото си на глас, посочват от Freedom House и допълват, че една от четири бюлетини е била за партия, останала извън НС.

„Макар изборите да бяха обявени за свободни и честни, наблюдателите съобщиха за множество нарушения, сред които сериозни обвинения за административни пропуски, неравномерно отразяване в медиите, заплахи и купуване на гласове”, пишат в доклада си от организацията.

Допълнително петно върху предсрочния вот са 350-те хиляди бюлетини, открити в официалната печатница ден преди изборите. Заради всичките неудачи около вота, оценката на изборния процес в България се влошава от 2.00 пункта до 2.25.

Гражданското общество бележи прогрес

„Гражданското общество става по-активно и динамично като резултат от европейската подкрепа и все по-голямата роля на социалните мрежи и Интернет”, пишат от Freedom House и припомнят „най-големите протести от 15 години насам”, свалили ГЕРБ от власт, както и продължилото месеци наред недоволство след назначаването на Делян Пеевски в ДАНС.

„Протестите, които създадоха възможност гражданите да изразят дълбокото си недоволство от засилващото се обвързване на политическата и икономическата власти, постави политическите лидери под сериозно напрежение”, се посочва в доклада на организацията.

Заради тази „засилена мобилизация” на гражданското общество и видимият му ефект върху политическите процеси, Freedom House повишава неговия рейтинг от 2.50 на 2.25.

(Не)зависими медии

„Пристрастността и концентрацията на медийна собственост продължават да влошават качеството и разнообразието на българските медии”, подчертават от Freedom House.

Като основни проблеми се посочват кампаниите на „Нова българска медийна група” (като не са спестени данните за нейния доскорошен собственик Ирена Кръстева и съмненията за индиректно финансиране от Корпоративна търговска банка) и TV7 за дискредитиране на определени лица, сред които и президента Росен Плевнелиев.

Освен това, дигитализацията през септември 2013 г. е оставила между 40 и 60 000 души без достъп до обществената телевизия.

В крайна сметка, оценката за независимостта на българските медии остава незадоволителна: 4.00.

Корупция: За Пеевски, Варна и не само

Според Freedom House обвързването между власт и икономическо влияние (особено в сектора на медиите) е станало особено наболяла тема през 2013 г.

„Назначението на медийния магнат Делян Пеевски като шеф на агенцията за национална сигурност се превърна в символ на овладяването на държавата от олигарсите”, смятат от организацията.

Докладът насочва вниманието на аудиторията и към случващото се в морската ни столица Варна, където демонстранти са „заклеймили политическите връзки на ТИМ, най-големият работодател в града, за който се смята, че е свързан с контрабанда, продажба на наркотици и проституция”.

Макар да е приет закон, който да ограничава дейността на офшорките у нас, от Freedom House не отчитат реален прогрес в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Оценката достига притеснително ниските 4.25 пункта.

Неприличната Темида

Freedom House се пропуска и всичките скандали в съдебната система през последната година и половина. Сред тях са СРС записа от среща с участието на бивши премиер и министър и настоящ градски прокурор на София (Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов), уволнението на прокурор Камен Ситнилски и други.

Не са пропуснати и проблемите със системата за случайно разпределение на делата, внедрена в огромна част от българските съдилища. С помощта на компютърни експерти, Българският институт за правни инициативи установи, че софтуерът Law Choice позволява безпроблемно недобросъвестни потребители да решават кой съдия кое дело ще гледа.

Оценката от предходната година се запазва: 3.25

Централизирано местна власт

Freedom House отчитат в доклада си, че местната власт у нас остава само на равнището на кметските избори. „Общините са придобили по-голяма власт с течение на времето, но все още нямат нужните ресурси, за да упражняват в пълна степен самопуправление”, пишат авторите на доклада.

Те коментират, че на провелите се през 2013 г. частични местни избори в 5 общини, повечето кметски места са били спечелени от БСП и ДПС, като така „допълнително се е засилила концентрацията на власт в ръцете на големите национални партии за сметка на местните политически сили”.

Международната правозащитна организация отделя специално внимание на оставката на варненския кмет Кирил Йорданов, „която е била разглеждана като победа над мрежите на влияние, контролиращи града”. Оценката остава 3.00.