За гърдите на площада и топките на политиците

Вакханалията е сред любимите теми в творчеството на Рубенс. Ако прекрасните форми на Таня Илиева напомниха за картината на Дьолакроа „Свободата води народа”, социалистите отдавна изведоха на преден план телесността чрез рубенсовите форми на Делян Пеевски и областния управител на София. Погледнете картината. Имаме си Бакхус, гола женска гръд и облекчаващо се (не във фонтан) момче. Всяка прилика с реални лица и събития е абсолютно случайна.

Вече един месец хиляди българи казват на висок глас какво мислят за политиците. В същото време с действията и назначенията си политици продължават да казват на висок глас какво мислят за тези хиляди българи. Този странен диалог става още по-интересен не само заради гърдите на Таня Илиева, но и заради периферните инструменти, които влизат в употреба в борбата за умовете и сърцата на тези, които все още не могат да се ориентират в обстановката. Стратезите на властта използват познатите техники, които са прозрачни за едни, но успяват да влияят на мнението на други. Тяхната стратегия наподобява политическа вакханалия с неясен край.

Сори, Сорос!

В обществената среда се налага лексика, която цели определени внушения. Протестите били организирани от „определени кръгове” и неправителствени организации, соросоиди и мозъчни тръстове. Това гласи речникът на лошите думи, които се повтарят хиляди пъти от някои медии в момента.

Може би много от вас биха казали, че подобна лексика е неразбираема за своята целева група, но чуждите думи по правило плашат голяма част от българското общество, както Ал Бънди от „Женени с деца” се уплаши от гърдите на жена си в една от сериите. Онзи ден във Фейсбук се пошегувах, че „Соросоид” звучи като „сперматозоид”.

Размерът, формата и строежът на соросоидите зависи в голяма степен от видовата принадлежност на организмите. В идеалния случай соросоидите се движат в политическите полови пътища с около 7 километра на вечер, повече от 27 дни. Шумни са и обикновено искат оставка, заплашвайки, че накрая ще оплодят тези, които не искат да ги чуят. В трамвая все по-често може да чуете разговор между пенсионери, които разсъждават върху „кръгове”, „соросоиди” и неправителствени организации.

„Във вестника пише” е формула за безкритично възприемане на информация, независимо кой е източникът. Хайде, обяснете на баба си, че този или онзи вестник преследва определени цели чрез манипулации или убедете дядо си, че НПО не е сенчеста структура, създадена с цел да разклати държавните устои чрез налагането на чужди влияния на лошите американци, които са истинските създатели на соросоидите.

„На вашата сила Орешарски повери...”

Очевидно е, че контрапротестът е създаден не толкова, за да подкрепя публично кабинета на Орешарски, който снощи беше сравнен в телевизионен ефир със Столетов „наший генерал” от „Опълченците на Шипка”. Целта му е публично да внушава, че българското общество е раздвоено. Например, Таня Илиева си показва гърдите и веднага неизвестна дама от контрапротестиращите сваля сутиена. Не е нужно да коментираме разликата в гледката.

С думите и патетиката си стотината контрапротестиращи по-скоро рисуват карикатурен образ на една власт, която е популярна сред шепа отчаяни възрастни хора, които предпочитат лошото управление пред неизвестността. Подобна проява дори не е симптом за поколенчески проблем, защото хората пред НДК са прекалено малко, за да говорим за представителност.

„Ако спрете да отразявате ония, младите, техният протест ще изчезне за два дни”, каза ми един възрастен господин на контрапротеста онзи ден. „Ако спрем да отразяваме вашия протест, дали той ще изчезнете?”, отговорих му с усмивка.

Строй се, преброй се

Още от първите дни МВР се опита да неглижира протестите чрез представянето на манипулирани данни за броя на хората, които взимат участие в тях. Това обаче е трудно, не само заради телевизионните камери на площада, но и заради социалните мрежи. Сега на ход е вторият етап в манипулативната употреба на цифрите.

Масирано през следващите дни определени социолози ще ни убеждават, че протестите не са нанесли никакви имиджови вреди на партиите, а дори и напротив – БСП качва рейтинг, превръщайки се във все по-привлекателна госпожица.

Въпреки прозрачността си, тези два подхода издават паниката, в която са изпаднали управляващите. Подобни техники са характерни за едно отминало време, в което информационните източници бяха ограничени до няколко официоза.

Мълчанието на вълците

Орешарски мълчи. Станишев мълчи. Борисов мълчи.

Първите двама се надяват, че бурята ще премине, докато третият си мисли, че събитията работят в негов интерес, без да се налага да заема крайни позиции. Борисов дойде на власт в резултат на разочарованието от Тройната коалиция, която се върна във властта след разочарованието от Борисов.

Ако следваме тази логика на „порочния кръг”, Борисов би трябвало да е по-активен. Вместо това вчера той направи изненадващо изказване, че партиите трябвало да се обединят около националните приоритети.

Този призив звучи по-скоро като опит за спасяване на статуквото отколкото като израз на нетърпимост към наглата кадрова политика на основните му политически опоненти. Когато излезе от мълчанието си, Борисов ще трябва да отговаря на не по-малко неудобни въпроси от своите опоненти. Един от основните е – как се случи така, че хората, които родиха толкова спонтанно недоволство, „разцъфтяха” в своя вакханалия в последните четири години?