Гладуването докрай е страшно решение, равносилно на самозапалванията

Гладуването докрай е страшно решение, равносилно на самозапалванията. Това се казва в писмо до гладуващите в знак на протест срещу властта Едвин Сугарев и Николай Генов. Отворено писмо до двамата е написано от техни приятели и съмишленици, според които мярката е крайна и провокира сериозна тревога за здравословното състояние на Сугарев и Генов.

Сред подписали писмото са проф. Александър Кьосев, проф. Богдан Богданов, проф. Божидар Кунчев, Владимир Левчев, Георги Господинов, Любомир Канов, Теодосий Спасов, Явор Гърдев и други.

Ето и целия текст на приятелската позиция:

"Пишем ви като ваши принципни съмишленици, които са загрижени за съдбата на България в този динамичен и кризисен период не по-малко от вас. Пишем ви обаче и като хора, които в този момент са загрижени на първо място за вашата съдба!

Дълбоко ценим и уважаваме ултимативното ви противопоставяне на сегашното управление. Жестът ви е достоен и категоричен в своето ценностно послание. Но не трябва да е средство за справяне с проблеми – каквито и да са те – в едно европейско общество във второто десетилетие на ХХІ век.

Като форма на съпротива гладуването докрай е равностойно на самозапалванията, макар да е по-бавен и недрастичен път към самоунищожение, макар да дава време на отсрещната страна, макар да не става за броени минути на улицата и да не обрича на шок очевидците. То увлича последователи, излага и нови хора на риск точно по същия начин. То е не по-малко съсипващо за близките ви, не по-малко мъчително за хората, съпричастни на каузата и участта ви.

От друга страна, гладуването докрай тласка протеста към недообмислени подходи – по простата причина, че за онези, които се тревожат за съдбата ви, за една голяма част от българското общество, времето вече пулсира с друга честота, мери се с риска за вашия живот. (А мирният протест е продължителен процес…)

Всеки индивидуален жест за една обща кауза неизменно ангажира каузата със себе си - и това е основен проблем на самоосъзнаващото се гражданско общество.

Възхищаваме се на вашата безкористност, вяра и пиетет към свободата, но: колкото и да сте принципно прави, в конкретността на живота, и особено на обществения живот, човек няма възможност за краен жест, който да остане само негов.

Вие обаче сте необходими на българското общество – именно със своята съвест. Необходими сте с мисленето и действеността си."