Пилотът отиде на обяд. Кой ще кара самолета?

Студена зима. Годината е 1997-а. На 12 вече сам навързвам нещата и разбирам защо магазинът отсреща е толкова празен, колкото и хладилникът вкъщи. Телевизорът „Електрон”, който тежи колкото мен на тази възраст, предава случващото се в парламента и по софийските улици. Дават го по двата съществуващи канала. Налага се да задавам въпрос след въпрос и да гледам стария „Електрон” с часове вместо да изляза на улицата. Мислех си, че някой се опитва да прецака детството ми, а сега разбирам, че всъщност се е опитвал, волно или неволно, от глупост или от властолюбие, да провали бъдещето ми.

Днес сам си пълня хладилника, имам 100 канала, старият телевизор отдавна събира прах на тавана, а децата вече са част от шествието по улиците. Сега и аз съм там, но много от въпросите си остават същите, дори лозунгите се повтарят като натрапчив дразнещ сън.

Разликата между 97-а и 2013-а е, че тук протестът не е само за хляба и вурста, а за идеите и принципите. Всички опити хората по площадите да бъдат наричани „тълпа” или „интернет лумпени” от страна на политиците са не само лишени от съдържание, но и упражнение по тесногръдие и лоша преценка на реалността. Тук няма разделение на сити и гладни, на тази държава и онази другата, няма бунт на едните срещу другите, както някои демиурзи на перото се опитаха да обяснят.

Ако някъде има тълпата, тя се намира в сградата на Народното събрание, където би трябвало да се случва държавността. Господа народни представители, всеки има право на грешки, но борят на вашите стана достатъчно голям за алманах, озаглавен „Наръчник по деструкция на държавността”.

Да назначиш бизнесмен със съмнителна репутация за шеф на държавна агенция, която се грижи за националната сигурност, не е просто грешка, това е най-отличителният симптом за политическите аномалии. Волен Сидеров за пазител на парламентарната етична комисия е направо виц. Чували ли сте за алкохолик, който да управлява управлява клиника за алкохолици? Всички тези действия можеха и да будят смях, ако ставаше дума за театрална постановка.

Довечера няма да чуете аплодисментите на публиката! Вместо това ще слушате гласовете на недоволство на хиляди млади и интелигентни хора, които все още вярват, че ако не лъч светлина, то в края на тунела има някакво мъждукане. Защото те могат да виждат достатъчно надалече в дългия тунел, строен през всички тези години с тухлите на политическата безотговорност, корупцията и безразличието на отделни кръгове.

Тунелът свършва, приберете си строителния материал! Компрометиран е! Ако можете да промените изборния кодекс изначално, така че да не повтаряме хоръра, направете го! Ако не, нека друг се опита. Няма време за експерименти. Пуснете салама! Държавата не функционира. Кой ще кара самолета, докато така чевръсто си подавате салама?

Катарзисът, който много политици припознаха като любима своя дума, означава рязък емоционален преход – през смях, сълзи, състрадание или мъка. Ако всеки един от използвалите тази помпозна дума беше наясно с естетиката на Аристотел, трябваше да знае, че катарзисът е също и „очистване”, особено от вина. Народът иска истинска промяна, завършен преход, а не конвулсивни опити за прохождане! Няма време, Санчо! И не се сърди на Дон Кихот, ако започне да вижда великани вместо вятърни мелници!

Няма време, защото средната продължителност на живот в България е 65–70 години. Протестите под прозорците на властта казват, че на хората не им се чака още двайсет години, за да видят отново, че реалността си е все същата, че улиците не са се променили, а по телевизора от високите трибуни говорят до болка познатите лица - застарели отвън, но все същите отвътре.