Не сме пострадали от обикновените хора от арабския свят, пострадахме от една върхушка, начело с Кадафи. Това подчерта д-р Здравко Георгиев, който прекара 8 години в либийските затвори заедно с 5 български медицински сестри.
В студиото на „Тази сутрин” медикът, който днес лекува сирийски бежанци, призова да не правим разлика между обикновените хора.
По отношение на националистическите изблици в село Розово и гражданските „патрули” по улиците на български градове, д-р Георгиев коментира, че „въпросът тук не е за страх, а за човечност. Ние сме слушали и сме говорили за прословутата българска гостоприемност”.
„Може сред тях да има лоши хора, но аз не виждам в България да се е вдигнала престъпността, откакто сирийците са тук. Не виждам сирийци да крадат в село Мечка”, посочи медикът.
Георгиев подчерта, че той и колегите му, помагат не само на чужденци, но и на българи – още от самото начало посещават приюта на отец Иван.
Докторът разби една от „опорните точки” на българските популисти – че с бежанците идват забравени у нас болести, за които нямаме имунитет. „До този момент не съм имал случай на заболяване, нехарактерно за България, Европа и света”, каза д-р Георгиев и посочи, че и здравното министерство би могло да даде подобни данни.
Той обясни, че в бежанския център в Банкя, където работи, вече е извършена реваксинация на децата. По думите му бежанците идват в добро физическо състояние, но със силен стрес и отчаяние заради преживяното и неяснотата за предстоящото.
В момента в центъра има едно новородено, деца до 14-годишна възраст, диабетик и човек след сърдечна операция. Д-р Здравко Георгиев каза, че няма тежко болни. Лекарствата за бежанците се осигуряват от фондацията на американеца Янг Бари, който е изградил центъра и е събрал екипа.
„Той е запознат с нашия случай, бил е в Либия, помогнал е за нашето освобождаване”, посочи медикът. По думите му роднини на Бари са получили помощ от българи по време на Втората световна война и заради това той има силна връзка с нашата страна.
Д-р Здравко Георгиев заяви, че помага на бежанците, „защото е страшно да си извън родината си, да си прокуден и да няма кой да ти подаде ръка”.