Доктор Дарина Кръстинова е едно от най-известните имена в световната лицева хирургия. Тя е почетен член на Кралската медицинска академия на Великобритания, а според списание „Вог“ е сред десетте жени в света, които с примера си вдъхновяват други жени да надмогнат ограниченията на средата и произхода си и да реализират мечтите си.
Тя оперира с ум, душа и талант. Прави с лекота това, което другите не смеят и да си помислят. Оперира деца, пострадали от войните, деца с малформации, хора загубили надежда, че отново ще могат да се погледнат в огледалото.
Наричат нейните прегледи „консултации на чудесата“.
Днес живее и работи предимно във Франция. Два пъти в годината идва в България, за да преглежда и оперира... по цял ден.
Усмивката не я напуска никога, дори в операционната зала.
„Май съм щастлив човек. Правя нещо, което винаги съм мечтала да правя“, казва д-р Кръстинова.
Дъщеря е на генерал професор Генчо Кръстинов – бащата на сърдечната хирургия у нас. Разбира, че е наследила таланта на баща си, докато... лежи в болница. Тогава вижда през счупен прозорец на операционната как баща ѝ оперира пациент от апендицит. А той ѝ разрешава да присъства. Бяга от тази първа операция, но не се отказава да присъства на следващите.
В социалистическа България Дарина започва да мечтае за хирургия, каквато никой не предполагал, че може да съществува.
„Исках да правя хората хубави, ама нямаше такава хирургия. Казваха ми, че няма, не съществува. И аз се надявах, че може би ще намеря някъде“. Така се озовава пред кабинета на професор Пол Тесие. Убеждава го, че трябва да се учи от него. Той я нарича Мис София, защото името и му било трудно. И ѝ казва да се върне, когато завърши медицина.
Съпругът на д-р Кръстинова – Димо Лолов, вярва в мечтата ѝ.
„Намери ми 300 франка. Един друг приятел ми направи паспорт... малко фалшив, но вършеше работа. И така на 28 години тръгнах. Оставих мъж, дете, фамилия и тръгнах да покорявам Дивия Запад“.
Казва, че никога не я е било страх.
Така мис София отново почуква на вратата на легендарния доктор Тесие.
„Това беше нещо велико. Той беше създал тази хирургия, работейки по нощите с трупове. Имаше 30 души, които вървяха подире му с апарати, чанти... и аз завършвах опашката накрая“, разказва д-р Кръстинова.
Първоначално работи като нощна санитарка. Скоро изтегля съпруга и сина си при нея.
Днес влиза от операция в операция, за да е във форма. Казва, че умората идва с почивката, а не с работата.
„Моят стил на работа е да работя в две операционни по принцип. Някой път се случва и в три. Това не значи, че някой друг оперира моите пациенти, но има дълги периоди на настаняване, на превръзка, на събуждането в което се губи много време. Аз нямам време за губене. Човек, като започне да се приготвя за операция, си вдига адреналина, концентрира се и влиза в едно особено състояние. Ако седне да пие кафе и след това пак трябва да се концентрира, това е по-уморително, не е полезно нито за хирурга, нито за екипа“.
По думите ѝ подходът към пациента е много важен. „Когато мога, винаги отивам при него, независимо дали е дете или възрастен. За пациента това е много важен момент. Той така заспива спокоен“. Казва им, че с каквито мисли заспят, с такива ще се събудят.
Според списание „Вог“ д-р Кръстинова е една от 10 жени в света, които с примера си вдъхновяват другите жени да надмогнат ограниченията на средата и произхода и да реализират мечтите си. Кавалер на почетния легион във Франция и носител на орден „Мадарски конник“, за нея най-голямата награда е да раздава таланта си на младите. Нарича ги „моите деца“. А те идват от цял свят, за да влязат в операционната зала с нея.
И я смятат за „извънземна“.
Според д-р Кръстинова е голяма грешка да си мислиш, че си преуспял. Ако си го помислиш, си загинал. „Трябва да останем дълбоко скромни, за да напредваме. Иначе, решиш ли, че всичко знаеш и всичко можеш, освен да легнеш да умираш, какво друго ти остава?“
Тя самата осъзнава късно, че прави нещо, което много други не могат. Мислех, че всички са като мен. „Години наред мислех, че всички хирурзи правят като мен. И много късно, слава Богу, разбрах, че не е точно така“.
По думите ѝ най-важния урок, който един бъдещ хирург трябва да усвои, е любовта към пациента.
Вижте повече във видеото:
