Историята на Светла някои хора биха определили като чудо. Развитието на медицината обаче показва, че такива чудеса вече са възможни, въпреки обстоятелствата, дори и у нас. Това е история за саможертвата, за силата на духа и за изцелението.
На пързалката с мама и татко - това е любимото време от деня за Вики и Катрин. Разликата между двете сестри е малко повече от година - година, която е най-голямото изпитание за родители им.
Преди четири години силни болки в крака отвеждат бременната Светла Йорданова на лекар. Изследванията поставят диагнозата: остеосарком - вид рак на костите. „Като чух рак, разбрах, че може би вече няма да има живот, но се борех, защото бях бременна с малката ни дъщеричка и реших, че заради нея трябва да се спасим”, спомня си майката. „Уплашихме се. Не знаехме какво е точно. За първи път чувахме”, допълва съпругът ѝ Людмил Йорданов.
Така започна дългият път на семейството да пребори болестта. Светла обикаля десет големи болници - в Плевен, София и дори Пловдив. Навсякъде я отпращат. Повечето лекари не й дават надежда. „Веднъж дори ми казаха „Туморът е прекалено напреднал. Имахме едно момиче като теб младо, което не оцеля и няма нужда, не можем нищо да направим”, разказва Светла.
Заболяването ѝ е изключително рядко и агресивно. Това е един от най-честите тумори сред младите и засяга пациентите между 15- и 30-годишна възраст, обяснява проф. Георги Михайлов от Националната болница по онкохематология. Той поема случая на Светла. „В случая бе необходимо да бъде направена предоперативна химиотерапия с високи дози, много агресивна, и следоперативна - също високодозова и много тежка”, обяснява лекарят.
Терапията е животоспасяваща за майката, но рискова за бебето. Светла взима най-трудното решение - отлага лечението, за да роди детето, което носи. „Тя отказа да се лекува. Искаше да роди своето дете и дойде в една напреднала фаза на заболяването. Има и този логистичен проблем, че в България не е организиран пътят на болния за такива редки тумори - от диагнозата към точното лечебно заведение за извършване на необходимата терапия”, подчертава проф. Георги Михайлов.
Именно заради проблемите с логистиката лечението на пациенти като Светла закъснява, понякога - фатално. „Подобни заболявания на редките тумори създават проблеми. Ние сме предложили цял списък, които да бъдат включени в т.нар. реимбурсна листа, през която Агенцията по трансплантации и Министерството на здравеопазването да заплащат извършването на подобни интервенции на центрове като нашия. Това не се е случило до момента. Парадокс е, че получавах история на заболяванията на наши болни, които искат да бъдат лекувани извън страната и винаги съм обяснявал като експерт в комисията, че тези пациенти спокойно и отдавна могат да бъдат лекувани тук”, разказва още началникът на Клиниката по хематология в НСБАЛ на хематологични заболявания.
Малката Катрин се ражда преждевременно, а заболяването на Светла прогресира. „Най-много се притеснявах да няма нещо на детето. Но веднага след като можеха да правят тестове и ренгени, детето се изследва. Нищо му няма. Да ни е жива и здрава”, споделя майката.
Светла започва лечение. Химиотерапията е дни след раждането. Следва ампутация на крака ѝ и отново терапия в онкохематологията. „Тези три месеца, аз ги преживях много тежко. Това ми беше най-гадното. Крепеше ме единствено това, че детето ми е в АГ болницата, лежи, на системи, цялата на системи, дишаше с апарат, но тя се бори и аз трябва да се преборя с рака”, разказва Светла.
Терапията е продължителна. Налага се Светла често да отсъства от вкъщи. „Вики тогава все ме питаше: Мамо, пак ли?! И аз й казвах: Трябва мамо, за да може да се излекуваме”, спомня си майката.
И успява да се излекува. „Кръвни изследвания, биохимия - всичко е добре. Трета година, вече четвърта почвам, съм в ремисия и се надявам така и да остана”, казва Светла.
Тази година настъпва за семейството с друга новина. „Понеже ми закъсня и казах на съпруга си: Като че ли съм бременна. И той вика: Дано да е момче!”, обяснява майката.
Вместо за контролен преглед, Светла звъни на проф. Михайлов и му я съобщава. „Сега имаме това щастие, благодарение на нейния дух тя очаква своето трето дете”, обобщава лекарят.
На Цветница и на Великден цялото семейство ще празнува с близки и приятели. За светлите празници Светла иска да завърши и един по-специален за нея гоблен – „Възкресение Христово”.
„Всички, които разберат, че са болни от рак, няма нужда да се предават. Да се борят колкото могат. Има лек. В началото, като чух, си казах: На хиляда - един човек оживява. Едва ли ще съм от тях, но ще се преборя, за да бъда един от тях и... успях”, казва сега Светла.
А на пързалката скоро Вики и Катрин очакват да бъде и най-малкият член на семейстовото.
