За „модерно робство” в България се заговори след разкритията за английската ферма за цветя в Корнуол, по-известна като „Фермата на ужасите”. Сред освободените тогава 200 мъже нямаше българи, но се оказа, че фирми посредници са изпращали наши сънародници там.
Хиляди българи заминават всяка година в чужбина на гурбет и не са малко тези, които след това разказват за мизерни условия на труд и за измамни схеми. Сред сигналите най-много са тези за ниско заплащане, липса на допълнителни възнаграждения и на пари за извънреден труд.
Най-често нарушения има в Германия, Белгия, Франция, Австрия, Чехия, Словакия и Полша. Какво обаче е ясен знак за проблем? Според Главната инспекция по труда трябва да внимаваме, ако посредниците настояват комуникацията да е само онлайн и отказват лична среща. Има даже такива, които искат пари без документи.
У нас регистрираните посредници са 378, а предприятията, предлагащи временна работа – 151. През последните години 16 посредници и 2 предприятия са останали без лиценз.
Какво трябва да се случва?
Мирослав Тончев се занимава с посредническа дейност от 20 години. Има сключен договор с английска фирма, която набира работници за ферми на Острова. Хиляди наши сънародници са опитали късмета си в чужбина.
За да са сигурни, че предложеният от тях кандидат ще се справи, предлагат игрови тестове. По тях се оценяват сръчността му. Запознават кандидата с вида работа, така че да може сам да прецени, къде може да е най-пълноценен.
Когато предварителните условия описани в офертата не са спазени от работодателя, българската фирма се намесва и упражнява контрол. „80% от фермите ги познаваме, тъй като лично се срещаме с работодателите”, посочва Тончев.
Има процедура за оплакване (например от дискриминация или обидно отношение), която се води от фирмата посредник. Единственото условие е работникът да попълни формуляр, който да изпрати по имейл.
Във всяка ферма има пробен период, след който всеки може да си тръгне, ако не е доволен.
Какво реално се случва на много места?
Преди няколко месеца чрез познати Анатоли от Кнежа започва работа в кланица за разфасоване на свинско месо в град Реда Виденбрюк. Фабриката е пренаета и се управлява от подизпълнители поляци.
„Нито знаеш какво подписваш, нито нищо, около 30 листа са, минаваш медицински прегледи и почваш работа, дават ти ножове и почваш да работиш”, обяснява мъжът.
Дали заради липсата на обучение, но още в началото мъжът пострадал на работното място – порязал се с нож и не му дали да отиде в болница. В самата фабрика е студено и работниците бързо се разболяват.
Колега на Анатоли се наложило спешно да бъде опериран от херния заради претоварване на работното място. Уволнили го, само и само да не плащат болнични.
Трудът на българските работници се оценявал на едва четири евро на час при задължителна минимална ставка от близо девет евро за Германия. В същото време обемът на работа е огромен и всяко забавяне е съпътствано от скандали.
В момента двамата мъже търсят друга работа в Германия. За старите си шефове не искат и да чуят.
Какво може да се направи?
Само от началото на тази година има над 100 сигнала на български работници за проблеми в Германия, посочи в студиото на „Тази сутрин” Пламен Димитров от КНСБ. „На всеки един конкретен сигнал се реагира от Инспекцията по труда, проблемът е, че хората се отказват и не водят дела”, допълни той.
По думите му от 2014 г. във всички германски провинции работят центрове с български трудови консултанти, които обслужват стотиците хиляди наши сънародници, които работят в страната.
Димитров подчерта, че не трябва да се плаща на фирмата посредник, работниците трябва да са запознати с минималната ставка (напр. 11,75 евро на час за строител в Германия) и е нужно още преди заминаването да е ясно за какви битови условия става дума.
В голям процент от случаите с проблеми за българските гурбетчии се оказва, че те са тръгнали чрез познати, няма фирма посредник и Главна инспекция по труда няма кого да провери, обясни Дина Христова от инспекцията.
По думите й ако нарушенията са в приемащата държава и не става дума за български работодател, структурата може само да информира местните контролни органи. „В нередки случаи хората дори не знаят за кого работят”, отбеляза Христова.
Тя беше категорична, че преди тръгването си работниците трябва да имат договор с работодателя, а той – с посредник. По думите й при проблем най-бърза реакция може да се очаква при сигнал към местните органи – полиция или трудова инспекция.
