Чети етикета: Как да разпознаем истинските слънцезащитни продукти?

Когато сте на плаж или на басейн, приятно излегнати на шезлонг е важно да знаете как да се пазите от слънцето. Как да изберем най-точният продукт?

Какво трябва да съдържа?

Важно е на опаковката да присъства абревиатурата SPF. Факторът за предпазване от слънчево изгаряне показва теоретично времето, през което можете да останете изложени на слънце без да предизвикате изгаряне. Факторите варират от 6 до 50, но най-предпочитани за плаж за 20, 30 и 50 фактор.

На опаковката на продукта трябва да присъстват обозначенията UVA и UVB за различните видове ултравиолетови лъчи, които спират. Това са най-вредните лъчи на слънцето, които дотсигат до нас. Ултравиолетовите Б лъчи основно отговарят за нашето бързо изгаряне когато отидем на плажа. Те могат да доведат и до злокачествени заболявания при по-дълго излагане на слънце. Преминават и през автомобилни стъкла, за разлика от ултравиолетовите А лъчи.

Как да преценим колко да се излагаме на слънце? Сметките са различни, но най-популярното схващане е следното: ако кожата ви изгаря за 10 минути без защита, нанасянето на продукт с SPF 20 ще увеличи това време 20 пъти т.е. времето за изгаряне ще стане 200 минути. Едната част от дерматолозите твърдят, че числото на фактора се равнява на минутите защита.

И още нещо много важно – водата отразява слънчевите лъчи, което увеличава в пъти силата на изгарянето.

Снимка: iStock

Има ли връзка между цената на продукта и качеството му?

Прекалено ниската цена не може да е индикатор за това дали кремът е фалшив и няма защита, а проверката за UV филтри и фактор е сложен процес. „Причината да има много по-скъпи продукти на пазара е, че те абсолютно сигурно са с една по-голяма комбинация от филтри”, пояснява дерматологът д-р Жана Казанджиева.

Дерматолозите са категорични, че добрата защита е резултат от много и скъпи технологии, които няма как да се използват в продукт за цена от 5-6 лева, например.

Снимка: iStock

Как се използват слънцезащитните кремове?

Повечето летовници мажат от лосионите против изгаряне директно върху кожата си без да знаят точното количество, което използват.

Стандартно се измерва с чаена лъжичка както следва: 1 ч.л. за лицето и шията, 1 ч.л. за гърдите и корема, 1 ч.л. за гърба, 1 ч.л. за двете ръце и по 1 ч.л. за всеки крак. Това е общо около 35 мл крем.

Тъй като чаените лъжички не се намират лесно на плажа друг метод на измерване, измислен от австралийски психолози, е с бирена капачка, която побира приблизително същото количество слънцезащитен крем.

Плажуващите трябва да внимават с питиетата, които консумират на плажа. Ако в напитката се съдържа лимон или лайм и тази течност попадне върху кожата, на мястото ще се получи хубав загар.

Също така трябва да се внимава какви парфюми се използват на плажа. Възможно е при напръскване с парфюм на мястото, където се стича течността по врата ви да се образува загар с формата на стичането, защото есенциите в миризмата увеличават фоточувствителността.

Как да различим слънчева алергия от алергия към даден продукт?

Ако имате съмнения за слънчева алергия или към даден продукт трябва да се подложите на специален тест при дерматолог, който ще покаже действително имате ли такава.

Лепенки, намазани с различни видове слънцезащитни кремове се лепят на кожата и престояват така 48 часа без да се мокрят. Ако се съмнявате, че алергията към крема се проявява само под въздействието на слънцето се прави т.нар. фотоалергичен тест – със специален уред се облъчва кожата, намазана с дадения крем.

При наличие на алергия кожата реагира със зачервяване, сърбеж или обрив и по този начин източникът е разкрит.

Мит ли е 100% защита?

Според Богомил Николов от „Активни потребители” понятие като „100% защита” няма. „Винаги има 1%, който остава и е опасен, особено при обедното слънце. Има и надписи, които претендират за 24-часова защита, които са преувеличени”, пояснява още той.

По думите му е много трудно да се прецени кой продукт е фалшив и кой не е, защото това може да се тества само в лабораторна среда и е много скъпо.

Николов допълва, че в България няма практика да се тестват слънцезащитните продукти на пазара.