Колкото и скандално да звучи, има холивудски филм с това заглавие. Хубав е, ако не сте го гледали – вижте го! Главният герой в него е лобист на тютюневата индустрия. Няма да ви разказвам финала. Лошото на нашата ситуация в момента е, че е далеч от холивудските продукции, но се приближава много до гротескна самодейност.
Още от самото начало искам да е ясно – аз съм пушач и пуша много. В началото на миналата година ми беше изключително неприятно, когато отивайки в Испания на гости, трябваше да потропвам от крак на крак пред заведенията, за да пуша, но го приех. Мина време и тази реалност ме застигна и тук. Свикнах. Бързо. Парламентът прие закон, с който ми забрани да пуша на закрити публични места и аз започнах да излизам навън. Това е закон все пак. Има същата сила, както този, който забранява да караш пил, да посягаш на деца или да присвояваш чуждо имущество. Няма значение, че касае мой навик. Независимо дали добър или лош. Закон. Знам, че това е нещо, което трябва да се спазва. Не почти, а изцяло. Ако не го спазваш, го нарушаваш.
Меко казано, жалко е, че сега същият този парламент прави изчанчени еквилибристики, за да ми обясни, че аз може и да спазвам този закон, но до 22 часа или пък, само ако искам да се водя по нормативните актове, касаещи здравеопазването, а не по тези, отнасящи се до туризма. Обичам да пуша. Честно. Още повече обичам обаче нещата да са ми ясни. Точно заради това е необяснимо за мен как едни зрели хора, политици, които преди половин година са ми казали, че нямам право да пуша в заведение, сега ми обясняват, че не са имали предвид точно това. С мен те нямат проблем. Бързо се отучих да пуша на закрито, още по-бързо ще се върна на стария начин. Въпросът е как ще обяснят всичко това на хората, които не пушат. Било право на избор. Това най-често се повтаря. Не е. Изборът, който предоставят на непушачите, вече е не дали да ходят по заведения или не, а дали да дишат в заведенията или не.
Законовите шашми, които се опитват да правят в момента депутатите, са меко казано смешни. Докато парламентарната здравна комисия отхвърля предложението за отмяна на пълната забрана за пушене на закрито, внесено от независим народен представител, икономическата през поправки в закона за туризма се опитва да го върне чрез депутат от ГЕРБ. Абсурд. Това е все едно законът за движение по пътищата да се гласува от комисията по култура, независимо по чие предложение. Всички вайкания, че ресторантьорският и хотелиерският бизнес се задъхват, не могат да компенсират здравословните проблеми, които пушенето на закрито със сигурност носи на непушачите, които работят в заведенията или ходят там, защото нямат друг избор освен този да си стоят вкъщи.
Безспорно тютюнопушенето е вредно. Освен това е скъпо. Годишно здравната каса, в която всички внасяме пари, дава 96 милиона лева за лечение на хронична обструктивна белодробна болест и 12 милиона лева за лечение на карцином на белия дроб. Дори и не всички случаи да се дължат на цигарите, пак е много. Ако предположим, че само една минимална бройка от тези хора са непушачи, които са дишали чуждия дим, е безчинство. Защото аз може да съм избрала да пуша, колкото и да е вредно, но другите не могат да изберат да не дишат, колкото и да е вредно.
Относно всички глупости с маскирането на пепелниците във вази за цветя и плащането на проверяващи за информация кога ще минат инспекторите – това вече е извратено. Все едно да пиеш ракия в чаша за лимонада, преди да шофираш или пък да малтретираш деца, само когато наоколо няма учителки. Димът се разстила, уважаеми депутати и ресторантьори, и всички го дишаме, независимо дали искаме или не.
На много крайно място е как би изглеждало всичко това пред света, пред Европа, от която сме част. Сигурна съм, че всички радетели на пушенето на закрито в България потропват от крак на крак пред заведенията, когато отидат в чужбина и дума не обелват. Интересно ми е как същите тези депутати, които сега предлагат да се пуши на закрито, но след 22 часа и ако може само, докато се възроди финансово туристическият бизнес, ще обяснят на европейските си колеги що за връх в законотворчеството е тази забрана с работно време.
Докато пишех това, изпуших 8 цигари. Вкъщи. Защото така искам. Ако бях на публично затворено пространство, нямаше да пуша и да пиша. Е и?!
