Смолян: Беззащитни пред бедствието (ГАЛЕРИЯ)

Снегът не вали вече и хората се борят с последствията от него. Пътуваме по криволичещ и трудно проходим път.

Кога, ако не в такъв момент, ще се срещнеш с чудновато превозно средство, препълнено с хора. От запотените прозорци надничат любопитни погледи. И ние, и те се чудят какво ли правим на подобно място

Ако ние сме тръгнали да показваме последствията от падналия мартенски сняг, хората в техническото чудо, наричано кола, знаят точно къде отиват и защо. Те са персоналът от дома за стари хора село Фатово, община Смолян.

Снимка: Ладислав Цветков

За тях последните пет дни е нещо като наложителен курс по оцеляване, а причината са 84 възрастни хора, които са в дома и няма на кого друг да разчитат.

В днешния ден всичко изглежда някак си по-нормално. Но не е било така последните 5 дни. По думите на директорката на дома, Петя Пампорова, за да си вършат работата, жените от персонала са помагали в разчистването на пътя, дори им се е наложило да хванат резачки за да се справят с падналите на пътя дървета.

Причината е проста. Там горе в планината има 84 човека, които са напълно беззащитни и неспособни да се справят с какъвто и да е проблем, особено онези 34 от тях, които са на легло.

Снимка: Ладислав Цветков

Никога не е лесно да прекрачиш прага на подобно място. Домът е хубав и добре поддържан, но какво значение има това, когато се изправиш очи в очи с възрастни хора в заника на техния живот?

Усмивката на лицето в знак на благодарност към изправения до леглото санитар не може да скрие излъчването на очите в края на един човешки живот.

Какви ли са били те като млади, какво ли са правили? Сигурно и те там някога са подавали ръка или са помагали, защото това е единственият начин да се справяме с трудностите, като си помагаме един на друг.

Винаги е било така, независимо от личните амбиции, алчността, завистта и честата илюзия, че някой е постигнал кой знае какво. На подобно място може най-добре да разбереш колко сме безсилни пред законите на природата и че там, където в крайна сметка стигаш най-накрая, най-голямото богатство е протегнатата ръка на някой напълно непознат за теб човек.

Снимка: Ладислав Цветков

Навън пред дома е тихо и винаги красиво. Такова е мястото. Това е природата. Тя, за разлика от човека, има привилегията да е винаги красива.

Снегът е скрил почти всичко и персоналът ще се сменя. Чудото на техниката пърпори и трака в очакване да поеме по все още непочистения път. Едни хора остават там горе, други поемат по пътя за да се заемат със семейните си дела.

Смеят се и си говорят. Никой не се оплаква от нищо. Сигурно защото най-добре си дават сметка, колко глупаво е това.