Кризисният център в квартал Захарна фабрика затвори врати за летните месеци и бездомниците отново заселиха Централна гара.
„Шефката на гарата” я „подпира” според собствените ѝ думи. Живее до тръбите на парното. От края на март съседите ѝ са се умножили, защото приютът в Захарна фабрика вече не работи.
Кашоните се изкупуват по 10 стотинки за килограм. За да си плати наема, Васил ще трябва да събере един тон на месец. Децата му не му помагат, работят в Гърция.
Децата на Анка пък направо са я изгонили. Сега спи на гарата. „Кой къде намери – е, тука по остъклените неща. Това синьото, къде се вижда, там е обърнато на тоалетни, намираме по-чистичко место и там преспиваме”, казва тя.
Тази зима 520 души са нощували в двата кризисни центъра в София. Стрували са на общината 150 хиляди лева. Много от тях вече са настанени в социални домове. Услугата обаче е само за тези, които са от София.
„Това е услуга която ги спасява да не нощуват на улицата през зимата, а след това те трябва да намерят друга алтернатива за осигуряване на подслон”, казва Мина Владимирова, директор на „Социални дейности в София. И допълва: „По голямата част от бездомниците имат близки и роднини , които могат да ги приютят”.
Над 60 на сто от пренощувалите в софийските приюти са от други градове, затова всеки е посъветван да се върне там, откъдето е дошъл, за да има право на социално подпомагане.
