Българско село с 630 жители си има танцов и музикален състав, богата културна програма, работещ музей, футболен отбор и две църкви. Едва ли очаквате да има такова село точно в Северозападна България, но то е там, казва се Бърдарски геран и е населено изцяло с банатски българи.

Те са български католици, прогонени от Османската империя и заселили се в Австро-Унгария в края на 17-и и началото на 18 век. Завръщат се в родината след Освобождението, запазили своята българска самобитност, но и повлияни от немската, унгарската сръбската и румънската култура. Затова и къщите в това село са в унгарски стил.

Банатчаните са едва 6000, но вече са пръснати по света. Единственото населено място, където те са пълно мнозинство, е Бърдарски геран. Запазването на банатските бит, обичаи и култура е кауза за всеки жител на това село.

„Ако не правим това, което правим ежедневно, ежемесечно, нашата традиция и фолклор ще се забрави и ще изчезне”, смятат местните.

Самодейците от селото имат изяви на местно ниво. Опитите на традиционните политически партии да прокарат свой човек за кмет на селото удрят на камък в Бърдарски геран. Хората там избират безпартийната Светлана Караджова. Тя е банатчанка, председател на Дружеството на Банатските българи и е посветила живота си на каузата да съхрани тази малка общност.

„Реших да се върна, тъй като моите корени са тук, моето бъдеще искам да е тук. Тъй като видях, че може да съм в центъра на България, може да съм в София, но да бъда много сама и да бъда много откъсната от всичко това, което е моята общност”, споделя Караджова.

Хората в Бърдарски геран се грижат за населено си място заедно. В изключително поддържания уеб сайт на селото редовно се публикува информация за приноса на всеки един жител за благото на общността. Отговорността и уважението към общото прави Бърдарски геран твърде различен от опустошените останали села в региона.

В село Бърдарски геран има две католически църкви. Едната не работи, но другата е сред най-големите и поддържани в България.

Хората в Бърдарски геран са просто българи. Но за разлика от мнозинството българи, са имали различна съдба. Загубили са родината си, а след това са изстрадали връщането си. Затова тези хора днес живеят заедно, уважават ближните си, помагат си и се грижат за своето общо място. Защото знаят какво е да загубиш родината си и не искат да им се случва отново.

„Никой не е сам за себе си. Всеки е тук, за да служи на другите”, убедена е Светлана Караджова.