След девет обира българин от Врачанско е опасал дома си с бодлива тел. Явно не разчита друг да се грижи за сигурността му. Къщата му - в началото на белослатинското село Попица, е различна - вместо табелка "образцов дом", на портата посреща надпис "опасно за живота".
В двора на бивш свещеник и счетоводителка, отдавна потънали в болести, като човешки фигури са изправени бетонни статуи, в които мъжът от години вгражда времето и емоциите си. Най-новото творение на Нино обаче е домашно измайсторената алармена система.
„Като дойдат крадците, щом пристъпи вътре, крушката веднага се включва, сирените почват да свирят, че има човек на вратите. И една минута и половина, свети и гасне пак. Ако дойде втори път, пак запали и пак гасне”, обяснява възрастният мъж и вини роми за опразнения си дом.
Йорданка - съпругата на майстора, е 100 процента инвалид, прикован за количка. Последното посещение на крадците я заварва сама в къщи.
„Късмет имах, че не съм станала.Станах към 11 часа, че викам брей, забравих да пусна на пилетата лампата. И като станах… В коридора бях оставила на фризера едно парче салам, не салам, ами суджук - нема го. Гардероб разхвърляли, всички дрехи разхвърляли. Слезнах надолу, пуснах лампата и се прибрах, кога погледнах, отворих стаята, всичко беше насред стаята”, разказва жената.
Освен че е готов да посрещне крадците, Нино се е подготвил и за смъртта. Надписал е за себе си и за жена си надгробни камъни, в които трябва да бъде добавена само окончателната дата.
На въпрос мислел ли е дали би убил крадец, майсторът отговаря: „Никога, за нищо на света. Това е грях Господ не позволява да вършиш грях. Кръв с кръв не се връща”.
Нино и Йорданка не са изключение. Справят се сами, така както могат. И се надяват, че по-доброто предстои. Ако са живи да го видят.
