Това е история за една жена - пример за несломим дух. Тя е на 77 години, живее в обезлюдяващото село Драготинци, което има около 40 жители. Всички са пенсионери, като най-младият е на 60 години.

Тя е баба Добрена от село Драготинци. Въпреки че е на 77, баба Добрена не спира да тича след животните. Има около 40 овце и кози, един кон и кокошки - колкото искате.

Всеки ден баба Добрена е принудена и да си носи вода от близкия геран. Заради липсата на канализация това е и единствения начин да има вода. Всеки ден по няколко пъти, по няколко кофи.

Пътят до къщата на баба Добрена не е правен никога. Къщата ѝ е на около 2 км от центъра на селото в Югова махала. А до там се стига трудно. „Ми как се справям. Добре се справям и с лекота. Гледам си животните, вършим си работата сама. Всичко си правя. Плащам си за коситба, съберем си сеното. На мене времето не ми стига. А парите винаги ми стигат, защото няма къде да ги харча. Няма къде да ги харча, аз си произвеждам абсолютно всичко”, сподели баба Добрена.

Всеки ден на село за нея е като предишния - върти се около къщата, двора, градината и животните. А работата никога не свършва. „Като стана сутрин, първо доя овцете, занасям млякото, връщам се, закусвам и към 11:00 ги пускам. Времето ми не стига”, разказва тя.

На 77 баба Добрена се чувства като на 30. „С дъщерята като ходим, тя не може да ходи с мене. Какъвто и спорт да правиш, по-добър от това няма. Ама и аз малко прекалявам, това си признавам”, споделя тя.

„Кой ще ти помага тука? Повече сме сами. То няма мъже. От 60 години по-млад няма в селото. И аз обичам да си свърша сама работата, не ми е удобно да занимавам някой”, казва още тя.

Най-голямата радост на бабата е нейната внучка Ани, но казва, че рядко идва заради лошия път до къщата. „Ми не могат, виж какъв е пътят. И като оставят колата долу, на комшийте бяха извлекли всичко от багажника, и резервни гуми. А на мойте им бяха свалили и чистачките, та полицайте ги бяха спрели, та ги глобили, че са без огледала”, разказа баба Добрена.

Казва, че въпреки многото кражби в селото, не я е страх да живее сама в къщата, която отново сама построила. „Аз не я заключвам вратата, щото ако я заключа, тя няма да ги спре, ще я счупят и после къде да търся кой да ми прави врата?”, обяснява тя.

Баба Добрена казва, че от селския въдух по-хубав няма. А той ти помага да се трудиш и доживееш и до 100 години. „Трудим си се и с каквото мога съм готова на всеки да помагам”, категорична е баба Добрена.

„Как го правим - борим се, с всички сили се борим”, обобщи тя.