Православната църква почита паметта на Атанасий Велики. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, Атанасий получил добро образование. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.
Атанасий участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов. Най-вече заради откритата му борба срещу свещеника Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог отец. Благодарение и на Атанасий, Арий бил отлъчен от църквата.
След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избрали Атанасий за негов заместник в Александрия. Атанасий Велики починал на 2 май 373 година.
"Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта" - казват българите. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: "Иди си, зимо, идвай пролет". Затова се смята, че на този ден „зимата си съблича кожуха”.
Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.
Атанасовден, както и Антоновден, се празнува също и като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Празникът се чества и за умилостивяване на болестите.
На този ден именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки език Атанас означава "безсмъртен".
