Предлагайки социални пакети вместо мерки за стимулиране на икономиката, партиите държат гражданите в подчинение. Около това мнение се обединиха коментарите на икономистите, повод за които дадоха партийните митинги на БСП и ДПС и на ГЕРБ в събота.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика описа две реалности. „Ако има мерки, които да отключат икономиката, бизнесът създава 100 000 работни места – политиците губят 100 000 души, които вече са независими”, обясни той.

„Ако са безработни, хората живеят в страх и чакат само да чуят дали ще има увеличение на пенсиите и коледни добавки. Страх ги е, че ако станат данъкоплатци, ще станат критични”, допълни Петър Ганев.

Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч” изтъкна, че трябва да се постави ясна граница между реалните икономически проблеми и политиканстването. „Партиите както си мереха митингите, така в последната година си мерят социалните пакети. Вместо да залагат в програмите си инвестиции и работни места, се надговарят с шаблонни фрази”, подчерта той.

Безработните и работещите бедни

След като синдикатите заявиха, че ще поставят акцент в мерките за работещите бедни в исканията си към правителството, икономистите подчертаха, че най-големият проблем остава безработицата. „От 2009 г. насам големят проблем е там, където няма заплати. По-големият проблем са потомствените безработни. Ако си безработен, шансът да изпаднеш в бедност е седем пъти по-голям”, коментира Петър Ганев.

„По-добре нисък доход, отколкото никакъв доход”, допълни Лъчезар Богданов и подчерта, че кризата в България е предизвикала не толкова намаляване на заплати, колкото съкращения.

За един сандвич

Икономистите предложиха обяснение за разделянето на България на София и провинция, което се използва от политиците в дискурса за антиправителствените протести и подкрепата за управлението.

„Причините за присъствието на подобен партиен протест сигурно са по-дълбоки от сандвич и минерална вода”, подчерта Петър Ганев. Той обаче обясни, че тенденцията към централизиране на бюджета, политиката и еврофондовете и вместо да се получи кохезия, се оказва, че София е коренно различна от останалите региони. По думите му, всички икономически центрове, които създават заетост, са в южните области на България, а на север няма нито един икономически център.

Лъчезар Богданов се спря на образованието като фактор за инвестиции и работни места. „От хората, които не са учили в гимназия, работа си намира един от шестима. Хората, завършили техникъм, имат доходи до 2,5 пъти по-големи от минималната работна заплата. Дори без висше образование и без особено висока квалификация, можеш да си намериш много по-добре платена работа”, подчерта Богданов.

Синдикатите и студентите

Петър Ганев коментира и предстоящия в сряда общ протест на КНСБ, учителите и таксиметровите шофьори, към който ще се присъединят и студентите.

„Имам усещане, че се готви форма на номер към студентите, в който се казва „Ето, имаме синдикално шествие против правителството”, което може да се изиграе като преди две години – свършва шествието, накрая синдикалните лидери и властта си стискат ръцете за някакви мерки, като вдигане на минималната заплата, властта казва „Чухме и изпълнихме синдикалните искания!” Този сценарий сме го гледали, той е на гърба на студентите, които искат да се включат в това шествие”, предупреди икономистът.

„Лакмусът на едно шествие е дали държиш плакат „Оставка!”, или плакат „Заплата!”, завърши Петър Ганев.