Всяка година кражби на домашни животни развалят Великден за хиляди хора. Истината е, че за съжаление полицията не успява да овладее набезите на крадци по селата.
Точно в този период на годината, традиционно под прицела на злосторниците са агнетата. Така пастирите остават без стотинка за положения през цялата година труд. Хората вече са обезверени. Най-големият им страх идва тогава, когато мародерствата се превръщат в изтезание.
„Ще слушаш ли бе ? Че ще дойде циганинът да те отнесе” - от няколко години Георги Иванов говори така на животните си. Около Великден заплахата му към тях като проклятие се сбъдва. Крадци са изпразвали обора на Георги вече 4 пъти. Последният път - преди седмица.
4 агнета изчезват. Георги вижда и чува крадците, но мълчи и само наблюдава как труда му отива на чужда трапеза: „Не смея да се обадя. Лани как ме вързаха и ръцете, и краката. И му утрепаха. 7 ребра, счупени, 7 агнета и 7 овце откраднати”.
Миналата година кражбата и побоят остават неразкрити. Тази, същите хора се връщат в дома на Георги. За помощ той звъни в полицията и на кметския наместник. В селото се организира бригада, която тръгва след крадците. И ги приклещва. Те са оставили агнетата недалеч от колата си.
Крадците скриват колата си за бягство в тази местност на повече от 3 км. от дома на Бай Георги. До тук донасят откраднатите агнета на гръб.
Щом виждат, че са в безизходица крадците търсят помощ.
Въпреки че тази година агнетата са невредими, Георги вече не вярва на никого: „Аз и на Господ не вярвам, защото ако е свестен, ще накаже тия дето ме крадат толко години, а той наказва мен”.
Полицията пък съветва хората да бъдат бдителни към непознати хора, които обикалят селата точно около празниците.
Заради постоянните нападения обаче собственикът им вече обмисля да охранява стадото си с оръжие.
