Стара планина, един от най-трудните и стръмни терени, минусови температури дори през лятото – връх Ботев. Някъде там в събота се изгубват трима младежи. Неподготвени, без екипировка и необходимите средства за пребиваване в планината. Най-скъпата и мащабна спасителна акция четвърти ден течеше без успех. Във вторник по обед се появи лъч на надежда. Забелязани бяха двама души между хижите Рай и Левски над Калофер. В късния следобед тримата младежи бяха намерени.
Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина с надморска височина 2376м. Той се намира в Централна стара планина, в близост до градовете Карлово и Калофер и е един от ключовите комуникационни възли на България. На него са разположени телевизионна кула и метеорологична станция.
В подножието на върха, от южната му страна се намира резерват Джендема, в който се срещат множество ендемични видове, уникални по рода си и разпространени единствено на територията на резервата.
Най-краткият път до върха е по южното било на планината. Маршрутът започва с преход от град Карлово до хижа Рай. До хижата няма път за автомобили. Строителни материали за построяването й, както и всичко останало в нея е докарано с помощта на коне, които и до днес пасат свободно.
Пътеката към хижа Рай започва от местността Паниците, на около седем километра от Калофер. В началото пътят върви покрай течението на река Тунджа и край бунгалата и сградите на бивши пионерски лагери и почивни станции.
След това обаче пътеката влиза в гората. А когато се излезе от гората, се открива гледка към водопада Райското пръскало и започва националният парк Централен Балкан. До хижата има около три часа път.
Пътеката преминава през местността Параджика, откъдето се навлиза в двата притока на Бяла река – Голяма и Малка бъзовица. От тук нагоре движението на автомобили е забранено, с изключение на машините на планинската служба. Първата част от маршрута преминава по откритото Параджишко плато. В една от най-високите му точки има място за почивка с карта на местността и имената да околните върхове. Това място е приблизително на средата на пътя от Калофер до хижа Рай и е добро място за почивка. След малко платото свършва и започва гората.
Отдолу се намира резерват Джендема, името му в превод от турски означава „Ад”. Спускането в резервата до долу е на практика невъзможно. Няма пътища, нито пътеки, само кози пътеки.
Оттук пътеката за хижата навлиза в Рогачева гора. На няколко пъти серпантините пресичат притоците на Бяла река. Националният парк Централен Балкан има най-добре запазените букови гори в цяла Европа. Тук живеят мечки и диви прасета, а по скалите по-нагоре има диви кози. Тъй като Джендема е резерват, човешката намеса в него е забранена. Никой няма право да изнася дори падналите след тежката зима дървета. Служителите на парка могат само да ги преместят, ако са паднали върху пътеката.
От Рогачевата гора се излиза на седлото на връх Малкия Купен. Хижа Рай е съвсем близо в подножието на водопада Райското пръскало. Това е най-високият водопад на Балканския полуостров, а водата в него пада от 124.5 метра.
Хижа Рай е построена през 1938 година. Днес тя има 115 легла. Тук можете да поръчате и храна, но трябва задължително да направите предварителна заявка, тъй като всичко се качва няколко дни по-рано с помощта на коне. От хижа Рай можете да се отидете до Райското пръскало и до връх Ботев. За прехода към върха е хубаво да се тръгне от хижата рано сутринта, за да има достатъчно време за връщане или стигане до някоя съседна хижа. Изкачването е над 800 метра надморска височина, което отнема около 3 часа.
Стръмният път към върха носи името Тарзанова пътека. В района могат да бъдат видени много диви животни и птици. В националния парк Централен Балкан живеят 44 застрашени вида. Някои от тях като кафявата мечка живеят в ниските части в резерват Джендема, а в алпийската зона нагоре има диви кози и скални орли.
Също като пътеката за хижа Рай през гората, алпийската пътека за връх Ботев пресича планински извори. Навсякъде по маршрута водата е чиста и става за пиене. Водата, която извира в подножието на върха, се стича надолу в притоци на Бяла река, която тече през резерват Джендема. Нагоре пътят става все по стръмен.
Около една трета от Тарзановата пътека минава през скални участъци и е обезопасена с метални въжета. Тук вече температурата спада чувствително. От тук на височина от почти 2000 метра извира реката, която пада от водопада Райското пръскало, затова и се нарича Пръскалска река. На тази височина времето се мени всяка минута. През нощта температурата пада под нулата, а преспа сняг с дълбочина 3-4 се задържа през по-голямата част от лятото в подножието на върха.
Как се стига до връх Ботев – вижте репортажа на Венелин Петков, излъчен в „Тази сутрин” в рубриката „Твоята България” през 2005 година.
