2022 година ще остане в историята и с първия въоръжен конфликт на територията на Европа от Втората световна война насам.

Снимка: EPA

„Ужасът от Втората световна война“

В ранното утро на 24 февруари светът се събуди различен. След почти осем десетилетия мир на територията на Европа отново започна война. Решението на Владимир Путин руските войски да нахлуят в суверенна Украйна върна ужаса, който човечеството не беше изпитвало от Втората световна война насам.

Руският президент нарече войната „специална военна операция за демилитаризация и денацификация на Украйна“.

Рано сутринта на 24 февруари ракети поразиха първите украински градове, сред които и столицата Киев.

Инвазията на Кремъл започна по четири направления. От Югоизток през самообявилите се Донецка и Луганска области. От Североизток към Харков, Полтава и Суми. От юг, от Крим, към Херсон, Николаев и Запорожие. И от север, през територията на Беларус, към столицата Киев.

На място бяха репортерът на bTV Цветана Балабанова и операторът Алекандр Осиченко, които с очите си видяха старта на войната и ви направиха съпричастни със случващото се.

Още в първите часове на инвазията Украйна затвори въздушното си пространство, обяви мобилизация и организира отбраната си. Президентът на страната Володимир Зеленски обяви, че дават оръжие на всеки, който иска и е готов да защити родината си. 

След като не успя да превземе Киев, в началото на април руската армия се изтегли от района, оставяйки зад гърба си смразяващи кръвта сцени. Предградията Буча, Ирпин и Бородянка се превърнаха в нарицателно за зверства, извършени срещу цивилно население. От там за зрителите на bTV предаваше Стоян Георгиев.

Снимка: bTV

В хода на войната потъна флагманът на руския черноморски флот - крайцерът „Москва“.

Руските войски превзеха Херсон. Въпреки героичната отбрана на Мариупол, градът падна в руски ръце след 81 дни обсада и тежки сражения, а 2500 военни от батальона „Азов“ се предадоха. 

Оборудвана с модерно оръжие от Запада, в началото на есента Украйна започна успешно контранастъпление.

Украинската армия си възвърна всички територии на североизток, а в началото на ноември отвоюва и Херсон.

Докато търпеше загуби на бойното поле, в края на септември Владимир Путин обяви мобилизация в Русия.

Снимка: EPA

Последваха т.нар. „референдуми“ в частично окупираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Въпреки че международната общност не признава легитимността им, Путин подписа анексирането на четирите региона към Русия. 

След 10 месеца война Русия контролира около 20% от територията на Украйна: почти изцяло Луганска и Донецка области, както и части от Запорожка, Николаевска и Херсонска.

Няколко знакови взрива от същия период бяха определени от засегнатите страни като „саботажи“ - серия експлозии пробиха и трите тръби по двата газопровода „Северен поток“ 1 и 2, а взрив събори част от Кримския мост.

Инвазията блокира и десетки чуждестранни плавателни съдове, сред които два български. След месеци престой и „Рожен“, и „Царевна“ напуснаха украинските пристанища.

От есента започнаха масирани руски удари срещу критичната инфраструктура на Украйна. Поразени са поне половината от украинските електроенергийни обекти, а милиони посрещнаха мразовитата зима без ток, газ и вода.

Снимка: Reuters

Санкциите

Западният свят осъди категорично руската агресия и последователно мобилизира милиарди евро за военна и хуманитарна помощ за Украйна.

В отговор на руската агресия Европейският съюз прие девет пакета със санкции срещу Кремъл. В тях попадат 1386 лица, сред които са президентът Путин, високопоставени политици, олигарси.

Европа затвори въздушното си пространство за руската авиация, морските пристанища и граници.

Ограничен е и достъпът до финансовите пазари, за част от руските банки и до системата за разплащане SWIFT.

Брюксел забрани и вноса на редица руски стоки и ресурси като нефт, въглища, стомана.

На територията на Европа спря излъчването на девет близки до Кремъл телевизии. 

Снимка: EPA

Бежанската вълна

Войната предизвика и невиждана от Втората световна война насам бежанска криза.

От началото на инвазията до началото на декември бежанците от Украйна в Европа са повече от населението на България - 7 904 938 души. Над половината - близо 4 800 000 хиляди, са се регистрирали с временен статут.

В топ три на държавите на първа линия са Полша (1 529 355), Чехия (464 701) и България (146 659).

Според данните на ООН до този месец официално регистрирани у нас са над 146 хиляди украинци. Едва една трета от тях обаче са останали в страната.