bTV Репортерите: Свидетелства от Буча

В опит да превземе Киев, руската армия стига до столичното предградие Буча и остава там 33 дни. След повече от месец окупация, всеки 5-ти жител на Буча, останал в града, е бил убит. Извършила ли е геноцид руската армия. Пред bTV говорят оцелелите.

73-годишният украинец Алексей е преселен в Буча през 1986 г. година, когато четвърти блок на АЕЦ „Чернобил“ избухва и причинява най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството. Домът му остава в забранената зона.

- Там беше моят дом. Нас ни изселиха тук.
- Ти си от Припят или от Чернобил?
- От самия град Чернобил.
- Къде беше ти на 26 април 1986 г?
- В моя апартамент, в Чернобил, на 18 км от централата.
- Какво чу, какво видя?
- Тогава комунистите не даваха нито да виждам, нито да чувам нещо. На 26-ти се случи, на 27-и дъщеря ми отиде на училище.

Алексей от Чернобил разбира какво се е случило в АЕЦ-а два дни след ядрената катастрофа - на 28-ми април 1986 г. По-късно заедно с други хора от Припят и Чернобил са заселени в Буча. През 2014 г. населението на градовете Буча и близкия до него Ирпен отново се увеличава значително. Преди 8 години тук идват хиляди бягащи хора от градовете Донецк и Луганск, когато са окупирани от проруските сили.

„10 хиляди от населението на града са хора от Донбас, те пък втори път в живота си са в същата ситуация”, казва Виолета Дворникова, общински съветник от Ирпен.

Сергей е един от избягалите от Донецк. Той е един от доброволците, помогнали за почти пълната евакуация на цивилното население през март. „Всичко тук се случи по абсолютно същия начин. Също като в Донецк. Русия дойде да ни освобождава и разруши всичко. Те не разбират, че ние цял живот работим, за да създадем един дом, да си купим автомобил”, казва Сергей.

Част от спасилите се от радиацията в Чернобил тук, както и тези избягали от проруските сили в Донбас са убити в Буча по време на 33-те дни окупация на града. Буча се оказва на пътя на руската армия, направила неуспешен опит да превземе Киев. След като влизат без съпротива през територията на обезлюдената авариралата АЕЦ „Чернобил“, руснаците стигат Буча на път за столицата. Отбраната на Киев чака нашествениците в следващия град Ирпен. Окупаторите правят свой щаб в Буча, докато чакат подкрепление, преди атаката на Киев. Щабът е точно в квартала, където живее Алексей от „Чернобил“. Той става свидетел на част от зверствата срещу мирното население на града.

„Ето тук един човек загина, Там, където е венеца. Първите дойдоха и казаха, че ни защитават, тук им беше щаба. И ако излезеш зад блока веднага стреляха. Те се биеха, веселяха се, често се напиваха, заставаха там трима, тук един и стреляха. В такъв момент разстреляха колата, ето тази. Излезе собственика на колата, от третия етаж. И каза: Това е моята кола. Те веднага го застреляха с един куршум с главата и два в гърдите. И ето там е неговия венец. Фамилият му беше Навални”, разказва Алексей.

Световни медии разказаха, че в Буча е убит далечен роднина на руския опозиционер Алексей Навални. Оказва се, че говорим със свидетел на това. Западните медии допуснаха, че убийството може да е умишлено заради фамилното име на човека, но според разказа на Алексей просто попитал, защо стрелят по старата му лада.

Иля Навални, който е убит в Буча се оказва далечен роднина на Алексей Навални. Международен екип криминалисти вече е установил, че той е екзекутиран с три куршума. Тялото му е ексхумирано от масов гроб, с около 100 тела в двора на църквата в Буча. Отец Андрей Халавин е настоятел на православния храм „Св Апостол Андрей” в Буча. „На 27 февруари първата колона на Кадировци влезе в Буча. Обстреляха нашата църква, те са счупили десния прозорец на църквата и да влезли. После са опитали да влязат и в долната част на църквата, по вратата има следи от ботуши”, разказва той.

При опита ѝ да напредне към Киев в последните дни на февруари руската армия е разбита от украинската отбрана. Кошмарът за Буча предстои в следващите седмици.

„Видях трупове на хората по улиците. Видях как животните влачат тези тела насам-натам. Видях и чух взривове, видях как руските войници нахлуват в къщите на хората. Претърсват, грабят. Видях как претърсват хора на улицата, как ги събличат полуголи. Това видях. Ние нямаше как да стигнем до гробищата, защото руските войски разстрелват всеки автомобил, който се движи. И затова нямахме възможност да погребваме хората. И започвайки от 27 февруари, до 10 март за тези две седмици се събраха, за съжаление, много убити хора. В моргата вече нямаше място за всички трупове и вече нямаше ток. По улиците лежаха много хора. И местната управа търсеше изход от тази ситуация. Сутринта на 10 март имахме разговор с кмета на града и с представител на службата, която се занимава с погребенията. Те се обърнаха с молба към мен да ги погребем в двора на църквата. Нямаше време да ги погребваме с достойнство и уважение. Нямаше време, за съжаление. Бързо дойде трактор, направи дупка. Имаше разговори с руските войници да не пречат на случващото се”, разказва свещеникът.

„Сега ще завием по улица „Яблонска”, където разстрелваха хората. На нея се извършваха най-страшните престъпления, които обиколиха новините по целия свят. Тук лежеше жената с червения маникюр, тук лежеше един мъж, който беше излязъл за храна”, спомня си и Андрей.

Людмила живее на улица „Яблонска”, кадрите от която шокираха света. „Те са нечовеци, които дойдоха тук. Имам синдром на войната, плача всеки ден, две седмици бяхме в мазе. Нямаше ток, нямаше телевизия, ние чак сега разбираме мащабите на трагедията. Когато разбрах какво се случва и можех да се обадя, звъннах на моя приятелка. Тя ми каза, че до нейната къща лежал труп и през цялото време са й забранявали да го прибере. През деня влизаха, крадяха пилета, мебели, техника. Взимаха всичко, каквото им харесва. Плазма, бельо. В моята къща всичко обърнаха”, разказва Людмила.

Александър Иванчук от Буча е бивш футболист, известен сред местните като Марадона. Александър има късмета днес да е жив.

„Те ме изведоха ето там до оградата и гледаха как ще се държа. Аз им казах: Ако искаш стреляй, аз съм честен човек. Той ме погледна със стъклен поглед, направи няколко изстрела - и между краката ми стреля и покрай ушите. Реши да ми прости. Просто имах късмет. Руска рулетка, ето така останах жив. Случва се. Аз му казах „Благодаря!”, защото имах притеснение, че ще ме застреля в гръб. Обърнах се и тръгнах.

Саша загубил приятели и познати. Приятели, с които съм работил. Две момчета, Няма ги. „Из града доста хора ги няма. Един, втори, трети го няма, някой е в неизвестност. Някой е убит. Продължават да намират. Сега отварят масови гробове. Тук на два километра на улица „Заводская” връзвали млади момчета, завръзвали им крака, ръце, очи. И ги натъпкали в канализационната шахта. Всички, които са вървели по улицата, са ги убивали. Случаите са много. Имаше изнасилени жени”, спомня си Александър.

И днес продължи откриването на нови тела в предградията на Киев.

Част от телата е трудно да се идентифицират. За тях е нужен ДНК анализ. Все още има и липсващи хора. „Получих лоша новина, че брат ми е убит. 7 дни е лежал на улицата. Една между ребрата, една в корема и в краката”, казва Валентина Попел.

Разстрелян на улицата, Николай е бил погребан от съседи до жп линия близо до дома на семейството. „Продължаваме да намираме тела по улици и паркове. Хора, които са опитали да се евакуират, но са застреляни от руските окупатори. Разстрелваха пешеходци, хора в коли, хора погребвани навсякъде. В дворове на къщи в паркове. Някои от тях са неизвестни, есхумират се и се идентифицират”, казва Виолета дворникова, общински съветник в Ирпин.

Сред убитите има и хора, които преди войната симпатизирали на Русия. „Убити са хора независимо какви са - руско говорящи, украинско говорящи. Аз познавам тези хора, които поддържаха „руския мир”. Ето днес например, аз погребвах един мъж, той доживял почти до края на окупацията. А няколко дни преди края, го разстреляли в къщата му. Той беше ярък последовател на „руския мир”. Тук наблизо в Ирпен, имаше свещеник от московския патриархат, който поддържаше „руския мир” и загина от взрива на руска мина”, казва Андрей.

За 33 дни окупация половината от съседите на Алексей, които са останали в Буча умират. „Непрекъснато гледаш назад и усещаш, че приятелката с косата е зад гърба ти. Беше ужасно, беше много трудно, най-вече последните 3 дни, но оцеляхме. Бог ни даде шанс да живеем още. И трябва да бъдем човеци. Да бъдем по-добри”, казва Александър Иванчук.

Питаме отец Андрей има ли път назад към нормални отношения между руснаци и украинци. „Когато имаше разкол, ние искахме от вселенския патриарх да признае независимостта на украинската църква. Тогава се чуха много гласове и най-интересното, което каза патриарх Кирил, че това тук е негова канонична територия. Пастирът казва: това са моите овце, бащата казва: това са моите деца. А той казва: това е моята земя. Децата не са важни, хората не са важни, важна е само територията. Да е пустиня. Или всичко да е изгорено като в Мариупол. Важно е да не остане за никой друг. Да, това е геноцид”, казва той.