Северозападна България освен най-бедният регион в Европа е и с най-високата безработица у нас. На прага на пролетта новините от там никак не са добри - тепърва предстоят съкращения на работещите по програмите за временна заетост.

В един от най-трудните за живеене градове – Враца, младите хора трудно гледат в бъдещето с оптимизъм. „Резервата ни викат в Интернет, Северозападнала България и т.н.”, коментира 36-годишният Цветомир Богданов, който е безработен.

В семейството му никой не работи. Фамилната фирма, свързана със строителния бранш, фалирала наскоро и сега младите разчитат за отглеждането на тригодишната Радост на близките.

Дени е на 29 години, завършила е социални дейности, но без да практикува. Работила е каквото намери, включително и като сервитьорка. Казва, че не разчита на висшето образование да я храни. „Това е държавна работа, напливът е огромен, местата са малко, позициите са утвърдени, хора не се сменят с години. Предвид това, че няма никаква перспектива за младите в тоя град, как да ми се живее тука”, казва младата жена.

Семейство Димитрови са по-млади от Богданови и са с една стъпка напред по отношение на заетостта. При тях поне бащата работи - макар и в сивия сектор, защото работодателят не внася осигуровки. Поне обаче плаща твърдо и повече, отколкото обикновено плащат за такава работа, разказва Йордан.

„500 лв., това докъде да стига за едно тричленно семейство - доникъде, трябва да се търпят всякакви лишения, за да се оцелява”, разказва 25-годишният охранител.

Съпругата на Йордан се е отдала на грижите за четиригодишната им дъщеря. „След две-три години ще бъдем извън България със сигурност. Ако нещо не се промени, няма как да останем тук”, казва Ема Димитрова.

Най-младите все още не са загубили надежда. Катя, Евгения и Илия са студенти в местния филиал на Медицинския университет. Те ще изучават четири години трудотерапия в родния си град и се надяват, че могат да изкарват парите си, без да го напускат. „Сега се строят много такива жилища за хора с увреждания и там са ни постовете, там можем да намерим реализация”, смята Илия. „Нали казват, че в бъдеще за всяка една институция, във всяко едно учреждение ще се изисква нашата специалност”, допълва Евгения. В семействата и на тримата студенти има поне по един безработен.

Иначе в Северозапада тези дни стана напрегнато, когато се разбра, че над 2500 души, наети като временни работници към кметствата, ще бъдат освободени преждевременно - по средата, вместо в края на март. Само в село Лесура на улицата вече останаха 50 човека.