В понеделник започва интервюто на бизнесмена Златимир Йочев – разговор, в който се очертава „едно уравнение с много неизвестни“, наречено нова българска власт. В навечерието на старта на новото Народно събрание в четвъртък вече е ясно разположението на политическите сили – парламентът изглежда по-малко фрагментиран, но основните въпроси остават.
Голямото неизвестно е каква икономическа и финансова политика ще провежда новото управление, както и какви реформи – особено в съдебната система – ще бъдат предприети.
По тези теми говори бившият вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев. Политическото позициониране и грешките от миналото
„На времето НДСВ допусна за мен много голяма грешка в първия ден на парламента, като направи жест към другите партии да се изберат къде – едните отляво опозиция, другите отдясно опозиция", заяви Николай Василев.
Според него това е стратегическа слабост:
„Защото центърът обикновено е смъртоносен според мен в политиката.“ Той вижда аналогия и в настоящата ситуация: „Сега партията на Радев направи същото – едните отляво, другите отдясно, а те по средата.“ По отношение на идеологическата ориентация Василев е категоричен: „За мен целият политически спектър е вляво, но те са още по-вляво от средата на спектъра за мен.“
„Спечелиха с мълчание“
Един от най-силните акценти в анализа му е начинът, по който новата политическа сила печели изборите: „За първи път виждаме да спечели политическа сила с такова мнозинство, за която не знаем почти нищо. Тя спечели с мълчание.“ И допълва: „Аз никога не съм смятал, че в политиката с мълчание трябва да печелиш, но фактът е, че това за тях проработи.“
По думите му програмата им е непълна: „За мен програмата им не е пълна. Тя засяга няколко въпроса, но не е стройна цялостна програма, където списъкът от теми трябва да е много по-голям – примерно 10 пъти по-голям.“
Икономическа политика и бюджет
Василев очертава ясно какво според него би било правилното управление: „За мен, ако направят бюджет, който да има излишък – много мечтая. Ако харчат по-малко от 40% от БВП и ако не вдигат преките данъци, е една голяма стъпка напред.“ Той предлага конкретни мерки: „Това може да стане включително с големи съкращения в администрацията и публичния сектор, с концесии на публична инфраструктура, започвайки от магистралите.“
Критиката му към липсата на идеи за разходите е директна: „Не, не са казали нищо за разходите.“ И допълва с конкретна оценка: „Разходите за мен могат да бъдат свити с едни между 5 и 10 милиарда евро спрямо плановете от миналата година.“ Василев заявява, че би подкрепил управлението при определени условия: „Ако направят тези неща и изкарат бюджета на излишък, както според мен е правилно, постоянно ще ме виждате да ги подкрепям, дори без да ги познавам.“ Но предупреждава: „Ако продължат досегашната политика на хаос, дефицити и дългове, тогава кажете ми защо ходихме на протести, защо свалихме правителството, като ще получим същото.“
Еврозоната и инфлацията
По темата за еврото и инфлацията Василев има нюансирана позиция: „Съгласен съм, че таймингът е лош. Трябваше да се случи след 2009 година.“ Относно инфлацията той е категоричен: „Инфлацията в България се движи между 2–4–5%. Съгласете се, че в историята на прехода за 35 години през по-голямата част от времето тя беше много по-висока.“ И подчертава: „Не може да плашите българите с инфлация от няколко процента.“
Василев коментира и темата за поскъпването на основни стоки: „В медиите има един железен принцип – има пожар, има голяма новина. Няма пожар, няма новина.“ Той дава по-широка перспектива: „В държавата има над 100 хиляди търговски обекта. Продават се няколко стотин хиляди стоки и услуги. 99% от обществото се занимава с малък брой стоки, чиято цена се е вдигнала.“
И допълва: „Никой не се занимава с това, че обувките и дрехите са поевтинели от много години.“
Василев прави сравнение с миналото: „Преди 25 години средната заплата беше малко над 100 долара. Днес в София средната заплата наближава 2000 долара.“ Заключението му е ясно: „България не се състои само от социално слаби хора, които не могат да си купят един хляб или един литър бензин.“ Според него ключът към подобряване на ситуацията е: „Става с икономически растеж – производство, капиталови пазари, свобода за бизнеса, намаляване на регулаторните режими.“
И добавя: „Това са думи, които не чуваме от нито една политическа сила отдавна.“
В заключение Василев е категоричен за фискалната политика: „Само рязане на разходи и точка. Нито данъци да се вдигат, нито дефицити и дългове.“ И поставя силен акцент върху демографската криза: „Учуден съм, че НСИ не излиза с данните за раждаемостта. По неофициални линии съм разбрал – отново има спад с 3000 бебета миналата година.“ Той отправя директен въпрос:
„Само мен ли ме интересува това, че нацията изчезва?“ И призив към институциите: „Дайте за първи път за целия преход разбивка по етнически състав на родените деца. Дайте! Забранено ли е да питаме?“
