Нови документи за Апостолът на свободата Васил Левски и за участниците в Арабаконашкия обир бяха събрани в книга, представена в Министерството на културата.

Националният музей „Васил Левски“ в Карлово за първи път показа неизвестните досега 16 документа, открити в Османския архив през лятото - по време на честванията около рождението на Левски.

От тези документи става ясно, че Апостолът е възприеман от тогавашната Османска власт като много опасен човек за властта.

Автори на изследването са директорът и уредникът на музея към родната къща на Левски в Карлово. Документите са открити в Османския архив в Истанбул и са от края на 1872 година.

Открита е и фотографията на Апостола, по която той е издирван. На гърба са описани физическите му белези. Османските власти са сдобили с фотографското стъкло и така са разпространили множество копия.

"Получихме информация за тази снимка. По време на нейното издирване в архива открих не само нея, но и още над 20 документа, които дават информация за Васил Левски и които са неизвестни в българската историческа наука“, заяви Виктор Комбов, съставител на книгата и уредник на Национален музей "Васил Левски".

Документите са част от официална кореспонденция и заловени документи на революционната организация.

„След толкова много години за първи път попадаме на нови, различни, неизвестни документи на османо-турски език, които допълват всичко, което ни е било до този момент известно“, каза Дора Чаушева, съставител на книгата и директор на Национален музей "Васил Левски".

Документите показват, че революционната мрежа е много по-мащабна от данните досега, но и че османската шпионска мрежа работи ефективно. Властите са били запознати със социалния състав на революционната организация.

„Ние виждаме, че става дума за млади хора, образовани хора, богати хора. Хора, които заемат ключови позиции в управлението на местно ниво“, обясни историкът проф. Пламен Митев.

Изследователите са скептични, че някой ден ще разберем кой е предателят на Левски.

„Това е надежда сигурно на всички българи. Едва ли ще успеем с категоричен исторически документ да получим тази информация. Вероятно ще продължим да интерпретираме, да гадаем“, коментира Дора Чаушева.

Все още продължава преводът на други няколко документа, открити в архива.

Съвсем скоро книгата ще бъде разпространена до библиотеки в страната и ще се продава в музея в Карлово.