Николай Кокинов вече не е градски прокурор на София

Висшия съдебен съвет (ВСС) единодушно прие оставката на Николай Кокинов и го освободи от поста градски прокурор на София на извънредно заседание в понеделник. Желанието на държавния обвинител да напусне дойде само няколко часа след като в медийното пространство изтекоха записи на разговор между него, Бойко Борисов и Мирослав Найденов. В непринудена обстановка тримата обсъждат дела и квалифицират прокурори и журналисти по различен от възпитания начин.

Висшите магистрати обаче не освободиха Кокинов като прокурор, тъй като срещу него тече дисциплинарно производство. Оставката му като държавен обвинител може да бъде приета само след приключването му.

„Призовавам ви да бъдем прагматични. Ясно ли е, че Николай Кокинов не може да бъде освободен като магистрат, ясно е”, заяви главният прокурор Сотир Цацаров, който по-рано в понеделник обяви изявеното желание на Кокинов да напусне системата и като магистрат.

По-рано днес стана ясно, че бившият градски прокурор ще бъде изслушан на 13 май от Етичната комисия на ВСС, която трябва да се произнесе по казуса.

Дали ще бъде образувано второ дисциплинарно производство срещу Николай Кокинов ще зависи резултатите от проверката на ВКП. „Искам първо да разбера как стоят нещата от чисто наказателно-правен аспект, а после да мисля за дисциплинарно производство, ако въобще мисля за такова. Това е в правомощията на ВСС", заяви Цацаров.

Той коментира и записаните думи на Кокинов: "Главният ми каза да разпънем като Христос журналиста Борис Митов". На въпрос дали Цацаров е назначил проверката за Митов, той отговори: "В правомощията си съм да наредя или да не наредя провеждането на проверка. Не мога да коментирам дали тази проверка може да бъде продължена или не продължена. Проверката е приключила, необходимите извинения на вашия колега бяха поднесени. Но да разпъваме журналист като Христос – хайде недейте”.

По повод изказването на президента, че служебното правителство е развързало ръцете на държавното обвинение, Цацаров коментира: „Прокуратурата се нуждае от себе си, за да работи с развързани ръце. Ако продължаваме да чакаме някой да ни отвърже ръцете, ще сме в това положение, в което сме досега. Затова ние сме на мнение, че най-доброто, което можем да направим, е да си отвържем сами ръцете. Разбира се, в границите, които ни позволява законът, защото всичко друго представлява произвол”.