Работещите, които не могат да се явят на работа заради бедствие, имат право на обезщетение, напомня Главна инспекция по труда.

Според Кодекса на труда работодателят трябва да им изплати 50 на сто от брутното трудово възнаграждение за времето, през което са били възпрепятствани да работят, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, му се заплаща пълният размер на брутното трудово възнаграждение. Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган.

Участниците в доброволните формирования за защита при бедствия имат право на отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения. Според Кодекса на труда работодателят не е длъжен да заплаща обезщетение на работника или служителя – доброволец. Може обаче да го направи по своя воля и това да е неговият принос в подкрепа на пострадалите.

Предотвратяването, овладяването и преодоляването на последиците от бедствия са сред малкото случаи, в които според Кодекса на труда се допуска полагането на извънреден труд по изключение. Той обаче се заплаща по общия ред за полагане на извънреден труд, т.е. работодателят трябва да плати повече за извънредните часове.

  • Бургас е много по-готов за зимата от миналата година, обяви областният управител
  • След водата в Белозем остана калта
  • Бедствено положение в Белозем след пороите (СНИМКИ)
  • Община Карлово обяви частично бедствено положение заради пороите (СНИМКИ)
  • И Добрич отбелязва годишнина от унищожителното наводнение
  • Втори ден градушка в Ерма река, посевите са унищожени (СНИМКИ)
  • Армията е готова да помага на населението при усложнена обстановка
  • Възможни са повишения на речните нива на места в страната
  • Мездра остава в бедствено положение, чака нови порои
  • Дъждът в Северозападна България спря, разчистват и оценяват щетите