Според статистиката всеки трети у нас живее сам, а повечето домакинства нямат деца под 16-годишна възраст.
Последното преброяване показва, че малко над 30 процента от домакинствата всъщност са само от един човек. Причините винаги са различни - раждаемост, бракове, разводи, криза... Зад данните и тенденциите обаче винаги стоят хора с реални истории. Като тази на Теодина Илчева, която според статистиците представлява едно домакинство. Самата тя казва, че винаги има гости. Да живееш сам не означава непременно да бъдеш самотен.
„По някой път вечер, ако всички са заети, ми става тъжно за Варна, за родителите ми. Динамичен живот водя и не се чувствам сама”, споделя Теорина.
Социалният антрополог Харалан Александров намира за здравословно това, че все повече хора живеят сами. Той също е избрал да не дели пространството в апартамента си с някого.
„Традиционно все повече млади хора избират да живеят сами. Аз го знам, защото общувам много с моите студенти и това е част от този процес на автономизиране и напускане на биологическото семейство. Много е хубаво и здравословно да живееш няколко години сам, преди да създадеш двойка”, каза Харалан Александров.
Много от едночленните домакинства са в селата. Често пъти един човек живее сам в цяла махала. Тоест може да се окаже, че са в двата края: по-заможната част от населението, по-автономната, по-активната, при които е въпрос на избор и на свобода, и най-уязвимите хора, при които е въпрос на невъзможност да живеят по друг начин.
