Българското председателство на Европейския съюз във втората половина на 2018 г. и подготовката за него ще струват на страната най-малко 60 млн. евро. Такава оценка направи вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева в понеделник.
Финансовият план на председателството предстои да бъде разработен, но разходите на никоя държава не са били в размер, по-малък от 60 млн. евро. Пари по такова перо не са предвидени в Бюджет 2015 и ще се търсят възможности за финансиране чрез Комуникационната стратегия и на оперативните програми, най-вече по ОП „Добро управление“.
За да се намали в следващите години допълнително тежестта върху държавния бюджет, се предвижда и финансиране от Европейския социален фонд, както и партньорство с бизнеса и използването на доброволци за дейностите на самото председателство, информира още Меглена Кунева.
Най-малко пари е струвало датското председателство - около 35 млн. евро. Най-много е похарчила Франция - 171 млн. евро. Настоящият председател - Латвия, която застана начело на ЕС преди шест дни, планира да похарчи 70 млн. евро. Според анализатори обаче, приблизително толкова се очаква да са и икономическите ползи за страната от председателството на Съюза.
Според експертите, не парите са най-важното в едно председателство, защото то се възприема като пазител на равенството. „България ще положи своя зрелостен изпит след 11 години членство. Резултатът ще е, че ще имаме и една много по-добре обучена администрация”, коментира доц. д-р Ингрид Шикова, преподавател в Софийския университет.
Вече е ясно, че нейният състав ще се увеличи за тези шест месеца. „С около 200 души в Брюксел и с около 300 души тук”, посочи вицепремиерът Меглена Кунева.
„Важното е че има план, цел и екипът е наясно с предизвикателствата”, подчерта ръководителят на представителството на ЕК в България Огнян Златев.
Страната ще има и международни ангажименти от името на Съюза – например, да го представлява там, където другите нямат мисии. По думите на външния министър Даниел Митов, това са столици като Техеран, Улан Батор, Доха, Кувейт и Пхенян.
И все пак, експертите успокояват: „Няма неуспешно председателство на ЕС”, посочи доц. д-р Ингрид Шикова.
В помощ на България ще бъдат Естония и Великобритания, които ще подкрепят България през шестте месеца начело на Съюза.
План за действие
Подробен План за подготовка ще бъде изготвен „в следващите месеци” с „организационната рамка, начална фаза на някои дейности като обучения, кариерно планиране, планиране на бюджет и необходимостта от ремонти на конферентната инфраструктура”.
Най-сериозните разходи ще бъдат за обучение на администрацията, тъй като страната ни ще е председател за първи път – за преговорни умения, езици и познаване на европейските теми. По думите на вицепремиера, страната се нуждае от най-малко 500 добре подготвени кадри.
Други разходи в подготовката ще са за инфраструктура и реклама, посочи още Меглена Кунева. Тя обаче отбеляза, че България може да спечели много от ротационното председателство – по-добра репутация и по-добър административен капацитет, засилване на икономиката и реклама за туризма. Тя даде за пример Латвия, сегашния председател на ЕС, която очаква приходи от мандата си в размер на 64 млн. евро. Такъв разчет ще бъде направен и за България.
Кунева обаче подчерта, че председателството изисква мобилизиране на усилията на цялата държавна администрация, както и подкрепа от гражданското общество, неправителствения сектор и бизнеса.
По думите й, всяка страна-председател ръководи около 160 от подготвителните органи на Съвета в Брюксел, подготвя и осъществява средно около 2200 заседания на работни групи, комитети и Съвети. В страната дейностите са свързани с неформалните заседания на министрите, които са между 15 и 20, заседания и срещи на ниво директори, комитети и работни групи обичайно около 150, както и множество културни и медийни прояви. Пред журналисти Кунева посочи, че минимумът подготвени кадри от администрацията за председателството е 500.
Като основни теми на българския мандат Кунева очерта преговорите по бюджета на ЕС за следващия програмен период
след 2020 г., подготовката на нова стратегия за Съюза след 2020 г., разработването на нова европейска стратегия за сигурност, продължаване на разширяването и развитието на дигиталната икономика.
Освен действащото латвийско председателство, преди България има още шест председателства, от които страната да взима пример за това как да организира работата си. Шестте председателства са последователно на Люксембург, Холандия, Словакия, Малта, Великобритания и Естония.
