Тя е финансист и астрофотограф. Майка на две деца и дете на света. Мечтателка, пътешественичка, влюбена в нощта, небето и звездите. Тя е българката Росица Димитрова, чиято снимка на Млечния път, извисяващ се над редица от каменните статуи Моаи на Рапа Нуи, известен още като Великденски остров, бе избрана от НАСА за "Астрономическа снимка на деня" и завинаги ще остане като снимката на 25 март 2026 г. в сайта на Агенцията за национална програма за космически изследвания.
Докато е бременна, с второто си дете отива да снима небето на труднодостъпния о. Сокотра, където няма хотели. На палатки, за първи път в живота си, първата вечер дори получава паник атака.
През 2022-ра става първата българка в най-престижната селекция за астрофотография в света - тази на Кралската обсерватория в Гринуич. През 2024-та и 2025-та влиза в селекцията Milky Way Photographer of the Year на Capture The Atlas – с нейна снимка от остров Сокотра и с кадъра на статуите от Великденските острови. Нейни снимки са публикувани в престижни медии като Forbes, National Geographic, PetaPixel.
Започва да снима преди 7 г. в работилницата на Иван Миладинов – един от най-добрите пейзажисти в България. „Когато за първи път видях как се запечатва Млечния път и въобще нощното небе във фотоапарата, бях възхитена и влюбена от пръв поглед и знаех, че искам да снимам отново и отново“.
Историята със емблематичната снимка от Великденския остров
Преди точно една година прави снимката, която става кадър на деня за 25 март в НАСА. Мястото е Великденския остров, владение на Чили, в южната част на Тихия океан - едно от най-изолираните кътчета в света. „Беше част от екскурзията ни в Южна Америка. Великденските острови бе един малък бонус към голямото пътешествие. Бяхме свършили всички пари, бяхме вече много изморени“.
На островите запазват възможно най-евтиния хостел, запазват си много малки и стари коли под наем - с буквално последните им пари. Толкова много искахме да ги видим, че направихме всичко възможно да сме там. Беше последната вечер. Бяхме снимали много нощи подред, имаше часова разлика, спяхме където и както можем.
В последната вечер решили сами с нейна колега-фотографка да отидат на плажа, за да снимат статуите Муаи. „Беше много зловещо, валеше дъжд, духаше вятър, имаше много кучета около нас“.
Разликата между това, което вижда обикновеното човешко около и фотоапарата е голяма, разказва Росица Апаратът улавя много повече светлина от човешкото око. „Моят фотоапарат е астромодифициран – той улавя още повече отколкото дори от обикновените фотоапарати.
Легендарната снимка тя обработва в продължение на 1 г. "Бях пратила няколко различни снимки на НАСА, още тогава – миналата година, но тази снимка поради някаква причина я обработвах няколко пъти през последната 1 година – исках да придам специфично настроение и контраст, за да може да покажа всички детайли по по-добър начин".
Как се съчетават майчинство - сериозна професия - пътешествия и астрофотография
Росица обикаля целия свят, за да снима звездното небе. "Тази зима пътувах до Кения, където снимах магелановите облаци, които са галактики – джуджета, както и Неболата дъвка (Gum Nebula). Комбинирах с няколко пътувания към Исландия, Финландия, Норвегия, където заснех Северното сияние".
На въпроса как успява да менажира семейство - професия - фотография, тя заяви, че всичко е въпрос на приоритети и организация. "Опитвам се да приоритизирам. Да намирам време за децата, за работата, за фотографията. Опитвам се да нареждам живота и заниманията си по приоритети и до колкото, разбира се, ми стигат силите".
"От малка не мога да стоя без работа. Даже по време на майчинството си работих по различни проекти, освен фотографските и други допълнителни. Просто не мога да стоя и да ми е скучно", споделя Росица.
Какво я мотивира?
Твърди, че не се бори толкова за награди, не е това основният й мотив. "Искам просто да отида там, да видя и усетя нощното небе, да предам това усещане и на другите хора, за да могат и през тях да мине тази частичка щастие, спокойствието, тишината, звездите, красотата на вселената. В днешно време хората масово живеем в градове и изобщо не знаем колко много са звездите над нас", разказва тя.
За Росица фотографията е хоби, но споделя, че подхожда изключително професионално и дисциплинирано.
Разказва за последното си пътешествие до Канарските острови – "Хората отиват на плаж, аз ходя с дебели якета, защото горе на вулкана, през нощта става много студено. Аз спях вечер от 21 ч. до 23 ч., карам 1 час до върха, снимам около четири часа, прибирам се и си лягам към 5-6 ч. сутринта. Когато човек е с деца, това не може да се комбинира“.
"Когато ми звънне алармата за снимки, проклинам всичко, но в момента, в който отида на локация, в който видя звездите, видя какво е във фотоапарата, ми идват супер сили", споделя още тя.
Най-вълнуващото място за снимане
"В Южна Америка беше най-вълнуващо, защото там, в небето не се виждат всички обекти, които ние виждаме от Северното полукълбо. И в Боливия и в Чили беше трудно, снимахме на места над 4000 метра височина – човек, като се мръдне малко, и започва да му се вие свят. Имахме нужда от адаптация".
"Остров Сокотра, води се Йеменска територия. Страшно недостъпно място – само един два полета на седмица има до там. Няма хотели. Там отидох, докато бях бременна с второто си дете. Първите ми палатки в живота. Първата вечер имах дори паник атака. Но там беше изключително красиво заради самата природа. Драконовите дървета и бутилковите дървета са нещо невиждано", разказва още Росица Димитрова.
Росица пътува с фотографски групи – и български, и чужди. Поне веднъж в годината предприема голямо пътуване с продължителност около 2 седмици. Следващото такова, което предстои, ще е до САЩ, щата Юта. Споделя, че години след това общува с хората, с които е пътувала, обменят информация, остават близки.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
