Използването на понятията sex и gender като биологичен и социален пол в Истанбулската конвенция не води до постигането на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципът на равенство изгубва смисъла си. Това посочва Конституционния съд в мотивите си да обяви международния документ за противоконституционен.

Докладчикът – бившият депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов, прави мащабен преглед на стъпките до приемане на конвенцията, подчертава съвпадението на декларираните й цели с принципите в българската Конституция, за да посочи, че „въпреки безспорните си положителни страни, конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея”.

„Традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност”, пише докладчикът, като подчертава, че „Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид”.

Анастасов е категоричен: „Повелята за правна сигурност и предвидимост не допуска съществуването на две паралелни и взаимоизключващи се понятия за „пол“. Ратифицирането на Конвенцията би довело до въвеждането в националния правен ред на понятие, противоречащо на конституционно установеното”.

Той предупреждава: „В Конвенцията  чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент”.

Особените мнения

8 конституционни съдии подкрепят решението, четирима са подписали с особено мнение.

Най-подробни са Румен Ненков и Георги Ангелов, които на практика излизат със своя версия на решение и мотиви.

„Решението на Конституционния съд представлява „услуга“ за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие. Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с Основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания”, смятат двамата.

Те последователно критикуват решението на колегите си като посочват негови конкретни слабости като чисто лингвистичното тълкуване на думите sex и gender, „с тясното и схоластичното разбиране за разделението на хората по пол като базирано единствено и само върху външно изразените първични и вторични полови белези” и цялостния фокус върху теми като еднополовите бракове, които въобще не са засегнати от документа.

Бившият омбудсман Константин Пенчев също е категоричен: конвенцията не създава ново понятие за пол, различно от биологичния.

„Съществуващата негативна емоционална нагласа в обществото към Конвенцията би следвало да бъде отчетена при вземане на политическото решение дали този международен договор да бъде ратифициран. Общественото мнение, обаче, не може да влияе върху правната преценка за съответствието на Конвенцията с Конституцията.”, коментира той.

Първият демократично избран министър-председател – Филип Димитров определя като „съвършено несъстоятелна” тезата, че полът по Конституция е само биологично определен.

Той отбелязва, че „остава загадка” как документът заличава разликата между мъжете и жените.

„Съществуването на хора, които в поведението си се отклоняват от традиционните мъжки или женски роли (и желаят да е така) е житейски, а не нормативен факт и никоя конституция или закон (дори нацистки или комунистически) не може да определи дали тях ги има или не, а само дали могат да бъдат изтребвани (в случая с нацизма), дискриминирани и изселвани (при комунизма) или снабдени с елементарна защита срещу насилие, каквото предвижда конвенцията. Очевидно публичното признаване на един съществуващ факт помага, а не вреди при гарантирането на тази защита. Да се твърди (както в някои от постъпилите становища), че някаква „българска конституционна идентичност“ противоречала на признаването на съществуващи факти от живота е нелепо”, пише Димитров.