Момче, загубило краката си при инцидент, измисля компютърна програма, която помага на хората с протези да възстановят подвижността си.
Компанията, която Кристофър Хътчисън създава с баща си в България през 2013 г., вече печели международни награди за иновативност.
Инцидентът и ампутацията
Швейцария, юли 2009 г., едно 17-годишно момче стои на перона на гарата и изпраща свои приятели.
„Говорехме си и изведнъж влакът тръгна много рязко, бутна ме, при което за нещастие аз попаднах между релсите и перона”, разказва младият мъж.
Следват месеци в кома, шок и много болка Кристофър губи и двата си крака.
„Това беше кратък миг, но имаше огромно отражение върху живота ми, както и върху живота на моето семейство. След подобно преживяване се събуждаш в болница и в първия момент нямаш никаква идея какво точно се е случило. Всичко вече е различно. И тогава си казваш - трябва да започна живота си отново, и да правя нещо друго", разказва той.
„Бяха изключително трудни времена. Буквално живеехме час за час. Аз и съпругата ми изкарахме цяла седмица в болницата. Тя спеше на пода в болничната стая. За дъщеря ни се грижеха съседите”, споделя баща му Алан Хътчисън.
Това, което не убива Кристофър и семейството му, ги прави по-силни. Защото желанието за живот не може да бъде ампутирано.
„Силата да преодолееш нещо подобно идва от тези, които са до теб. Идва от семейството ти, от хората, с които общуваш, от приятелите, както и от теб самия. В началото много ми помогна чувството ми за хумор, което е отличителна черта на нашето семейство. Борех се вътрешно да приема ампутацията, да ми сложат протези...”, спомня си Кристофър.
В какво се превръщат изпитанията
Големите промени идват от големите нещастия. След инцидента семейството решава да напусне Швейцария. И се премества в България.
„За първи път се запознах с българи през 2005 г. в Швейцария. И след това през 2009 г., когато с Крис се случи този инцидент... В този момент има хора, които те подкрепят и други, които просто изчезват. Много пресякоха пътя ни тогава, но малко разговаряха с нас. А българите, които бях срещнал през 2005 г., пропътуваха цялото разстояние до Швейцария, за да ни подкрепят и това наистина ни сближи”, разказва бащата на момчето.
Няколко часовият полет до София обаче се оказва върховно изпитание за Кристофър – краката му се подуват и отичат.
„Тогава ми просветна – чакай малко – съществува 3-D сканирането, същестувава 3-D принтиртането. И дори нещо по средата – софтуера за кадкамерата - дори моят татко е работил с него през 80-те години. Как всичко това не е използвано досега при протезирането? Ами добре – имаме всички необходими парчета, нека ги сглобим в едно цяло, да го направим”, решава Кристофър.
Вижте повече във видеото:
