За 20 г. българските мюсюлмани са станали по-религиозни и по-слабо толерантни към различната сексуалност. Това показват резултатите от изследване, проведено от Агенцията за социални анализи (АСА), цитирано от БТА.
Вижте запис от пресконференцията на изследователския екип ТУК.
Проучванията са били проведени с една и съща методика през 1998 г. (сред 1993 пълнолетни българи от цялата страна) и в края на 2018 г. (сред 1093 респонденти). Като промяна в структурата на вероизповеданията няма – 74 процента се самоопределят като православни християни, 10 на сто – мюсюлмани, 3 процента изповядват други религии, а 13 на сто са атеисти.
Над две трети (68%) от православните християни устойчиво заявяват, че почти никога не се молят. През 1998 г. подобни са били данните и за мюсюлманите (62%), но за 20 години там има рязка промяна и днес едва 42 на сто от тях са по-скоро декларативно, отколкото поведенчески религиозни.
По същия начин консервативното отношение към хомосексуализма е по-силно изразено при мюсюлманите – ако преди 20 г. категорично са го отричали 74%, днес са над 90% при значително по-слаба промяна при християните.
Всеки трети българин смята, че Бог съществува и е загрижен за всяко човешко същество, което показва малко по-масова вяра в сравнение с края на 90-те. Почти две трети от българите не вярват нито в Рай, нито в Ад, нито в религиозни чудеса.
На този фон доверието към институциите – парламент, църква, религиозни организации, съд и съдебна система, е трайно ниско, като сериозно влошаване има в отношението към Темида.
