На първо четене в комисия бяха приети новите текстове на управляващите от „Прогресивна България“ за повече контрол и увеличаване на санкциите като част от мерките срещу поскъпването и спекулата.
Предложенията включват забрана за необосновано повишение на цените и създаване на онлайн портал, на който ще се публикуват данни за цените на дребно.
Въвежда се и понятието „справедлива цена“. Тя ще се изчислява по методология на Министерството на икономиката и ще има информативен характер.
Разширява се списъкът с нелоялните търговски практики. Въвеждат се и понятия като „съвместно господстващо положение“ и „прекомерно високи цени“, ще се следи и веригата до достигането на продукта на рафта.
Увеличава се и размерът на санкциите. Някои депутати, както и бизнесът обаче, изразиха притеснение, че мерките може да имат ефект, обратен на търсения.
Сред мерките са забрана за неикономически обосновано поскъпване, портал за данни за цените на дребно, информативна „справедлива цена“, 33 нелоялни търговски практики, регистър за веригата на доставките и увеличен размер на санкциите.
Мерките не целят таван на надценките и цените, обясняват управляващите. Бизнесът обаче вижда директна намеса в пазара.
„Част от мерките е възможно да доведат до повишаване на цените. Всеки се стреми да понижи цените на стоки от първа необходимост, за да привлече клиенти, а други са на по-високи цени. Така работи бизнес моделът – ако искаме във всеки магазин да има еднакви цени, тук не говорим за конкуренция“, казва Николай Вълканов.
Министерствата на икономиката и на земеделието и храните подкрепят предложенията.
„Те дават нужния инструментариум да водим битка срещу галопиращите цени. Стъпва се изцяло на пазарни принципи, за да не се изкривяват механизмите на свободната конкуренция“, казва Александър Пулев.
„За да има българска продукция, трябва да има адекватна цена и адекватен марж на печалбата“, посочва Абровски, министър на земеделието и храните.
Дават се и повече правомощия на регулаторите.
„Ако ние започнем да контролираме входа, а контролните органи – края на ценовата верига, ще видите как ще стигнем до 35-40% нормална надценка“, казва Росен Карадимов от КЗК.
„Едно увеличаване на санкциите като минимум от 100 процента е нужно, за да има превантивен ефект този закон“, посочват от КЗП.
ГЕРБ, „Възраждане“ и ДПС също са „за“ промените.
„Голяма част са пренесени от вече действащи мерки. Не сме съгласни с мотивите, че еврото е инфлационен бустер“, казва Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС.
„Отчитаме като положителна практика разширяване на списъка с нелоялните търговски практики“, коментира Атидже от ДПС.
„Те защитават малкото останали български производители“, казва Цончо Ганев от „Възраждане“.
Против предложенията гласуваха от „Продължаваме промяната“. От „Демократична България“ се въздържаха.
„Няма да помогнат – даже може да попречат. Как точно КЗК ще определи каква трябва да е цената на доматите първо качество от еди коя си ферма био в разфасовка 500 грама“, казва Асен Василев от ПП.
„Нищо от това, което предлагат управляващите, няма да влезе бързо. Създадоха се грешни очаквания и обществото ще е недоволно, като разбере, че антиинфлационни мерки няма“, посочва Мартин Димитров от ДБ.
Вносителите отговориха на критиките.
„Ние не им казваме каква е цената. Обществото трябва да знае чрез регулаторите си каква е цената. Регулаторът трябва да знае има ли 80% в продукта или нямаме. Искаме компаниите да уважават доставчиците и потребителите си“, казва Явор Гечев от „Прогресивна България“.
От управляващото мнозинство заявиха, че предстои мерките да се обсъдят с браншовите организации.
