Работещи в Държавните психиатрични болници недоволстват от ниските си заплати. Много от тях са принудени да работят на второ място, за да свържат двата края. Други напускат страната, за да могат да живеят нормално.
Държавната психиатрична болница в Раднево е най-голямата в България. Там 35 години за душата и ума на хората се грижи медицинската сестра Таня Радева, но заплатата й едва надхвърля 400 лв.
Таня казва, че не могат да си позволят протест, защото няма кой да се грижи за болните. И остават да работят без бонуси. Други се спасяват зад граница. Като Даниела Велизарова,, която 12 години работи в болницата в Курило, но скоро тръгва за Германия. Там ще работи за 800-1000 евро. В Курило щатовете за лекари и сестри с месеци стоят празни, заради ниските заплати.
Работещите в държавните психиатрични болници казват, че има и дискриминация. Разказват, че заплатите на колегите им в Центровете за психично здраве са двойно по-големи.
Разликата се получава от различния начин на финансиране. Затова директори на болници предлагат бюджетите да се формират на база преминал болен. Искат и регистър на психично болните, който се бави с години.
„В България нямаме достоверна информация кой колко и къде болудева, как е с какво се лекува”, каза директорът на ДПБ "Св.Иван Рилски" д-р Цветеслава Гълъбова.
На 1 юни всички директори на 12-те психиатрични болници се събират, за да намерят изход от затрудненото финансово положение.
