Данните са повече от категорични - масов чужд интерес към българска земеделска земя в момента няма. Важно е да припомним, че и сега чужденците могат да купуват ниви у нас, като регистрират фирма, забраната действа само за физически лица. По данни на собствениците на земеделски земи интересът на чужденците обаче е скромен.
Общият размер на земята годна за обработване е 40 милиона декара. От тях 4 милиона или около 10 %/ са пустеещи. А не повече от 15 до 30 хиляди декара са собственост на чужденци.
Министерството на земеделието не е депозирало официално искане до Брюксел за удължаване на мораториума. Според експерти в този случай взетото решение няма стойност и не може да доведе до санкции.
Според собственици на земеделски земи народното събрание е сътворило юридически гаф. „Опашка от чужденци на българската граница няма, както е нямало от юридически лица, така няма и от физически лица , защто българската земя е разпокъсана, няма изградена хидромелиративна структура, няма изградена инфраструктура до нея,това прави само по себе си земята неатрактивна за инвестиции, въпреки нейното плодородие”, заяви Борислав Петков от Асоциацията на собствениците на земеделски земи.
Има реална опасност от сриване на цената, защото част от играчите на пазара са чакали падането на забраната, за да препродадат на чужденци. Целта е бърза печалба. „Някои виждания са от 20%, други над 30. Доста земя има изкупена от спекуланти,това са български граждани, които в момента не знаят какво да направят с нея”, добави Петков.
По думите му едва 0,2% от общите инвестиции в земеделието са на чужденци. Италиански бизнесмени, които са купили 7 хиляди декара земя в района на Свиленград са разочаровани от хаоса в българското земеделие.
Стефан Тодоров, който представлява италиански бизнесмен обясни, че наличните им 7 хиляди декара сега са под наем, заради голямата бюрокрация и трудностите в обработването.
Проблемите с окрупняването на земята все повече отблъскват чужденците. Макар цените да са атрактивни. Според него средно в страната имотите са по 5 декара, което е много трудно след това предполага трудна обработка, има механизми за компенсация по ползване, създадени от българската държава, но тези механизми за съжаление не се ползват както трябва.
Сред самите земеделски стопани също има противоположни мнения. Зърнопроизводителите искат мораториумът да бъде удължен. Животновъдите обаче не виждат опасност от чужда инвазия
„Българската земя по един или друг начин ще бъде изкупена, след като не ни се дава възможност на нас да я работим”, смята Бойко Синапов - Национална асоциация на животновъдите. По данни на собствениците на земи - чужденците инвестирали у нас в покупка на земя са основно датчани, италианци и испанци.
Има интерес и от трети страни като Китай, но сериозни инвестиции няма. Удължаването на мораториумът има отношение само към страните членки на ЕС.
